Знаете ли колко зъба има вилицата, с която ядете обиковено? Четири. А знаете ли кой я е изобретил? Италианците. В западните общества вилиците са константа. Освен, ако не ядете само супа, за да ползвате лъжица, сте толкова свикнали с вилицата, че никога не сте се замисляли за нея. Ще се учудите, но тя не е нещо особено древно.
Вилицата е неаполетанско изобретение и с нея спагети се ядат най-добре. Родителите учат децата си от малки как да завъртат вилицата така, че да не висят спагети от нея. Понякога може да се ползва и лъжица като помощно средство, но рядко – в този случай се завъртат спагетите срещу лъжицата, но в един момент децата нямат нужда от това „помощно колело“.
През 1939 г. социологът Норбърт Елиас проследява маниерите и цивилизацията в Западна Европа в книгата си „Цивилизационният процес“. Там той изтъква и ролята на италианското изобретение като част от нормите, етикета и декора на една трапеза.
Думата „forchetta” (вилица) призхожда от латинската дума “furca”, което значи вила. Нейно подобие са ползвали и древните римляни (furcula), но формата е била различна от тази днес – с един или два прави зъба, а целта е била да се „закове“ храната, докато се реже.
Вилицата „дама“ (с два зъба) прави дебюта си във Венеция през 1003 година, когато византийската принцеса Мария се омъжва за Джовани Орсело, синът на дожа Пиетро II Орсело. Всички били в пълен шок, защото Мария използвала златна вилица за ядене. Извитата й форма скандализирала и духовенството, което осъдило този дяволски инструмент като грях и извращение, заради формата, която приличала на дяволска вила. През 1007 година свети Пиер Дамиани дори намерил за необходимо да опише поведението на Мария в труда си De Institutione Monialis: „Тя не докосва съдовете с ръцете си, а храната е нарязана на много малки парчета. Тя ги вкусва, донасяйки ги до устата си с двузъба вилица от злато."
300 години са били необходими, за да се появи форкетата по-масово. Спомената е от Франко Сачети, флорентински автор, в негов сборник разкази от 1392 г. Там единият от героите му доста обичал да яде, а за лакомници италианците имат един израз „buona forchetta” ( т.е човек с голям апетит), така че думата вече е била факт, за да има и допълнително значение. Знае се и, че търговците към края на XIV век са си носели свои прибори за хранене, за случаи, наречени „cadena” - ако случайно попаднат на вечерно парти да имат наблизо прибори да се хранят.
Най-богатото семейство в света по това време – Медичите – са имали 56 сребърни вилици. Катерина Медичи представя вилицата във френския двор, когато става кралица на Франция. Десетки златни вилици е имала в зестрата си, произведения на ренесансовия златар Бенвенуто Челини. От там е било нужно много малко, за да се разпространи този смущаващ душата прибор из цяла Европа и да се превърне в символ на чистота и прилично хранене.
Но вилицата така и не се появява масово в картините от това време, заради стигмата на „дяволското“. Има едва няколко примера – Сандро Ботичели я е изобразил в поредицата от картини Novella di Nastagio degli Onesti. Там се вижда сцената на Медичите, седнали до фамилията Пучи, а на покривката има вилици. Картините са поръчани от Лоренцо Великолепни за сватбен подарък на Джаноцо Пучи, по случай сватбата му с Лукреция Бини (1438 г.). До този момент вилицата е била практически непозната в Европа.
Първите правила за западен етикет в храненето са описани в книгата Il Galateo от монсеньор Джовани Дела Каса, издадена във Венеция през 1558 г., с която формализира правилата за европейското висше общество.
Учудва, но британците са изостанали във въвеждането на вилицата – смятали са, че да ползваш подобно нещо е прекалено женствено. През 1608 г. английският пътешественик Томас Кориат предприема голямата обиколка на Европа и по време на италианските си дни е изумен да види хора как се хранят с вилици: „Наблюдавах обичай във всички онези италиански градове, през които минах, който не се използва в никоя друга страна, която видях при пътуванията си“, пише той в книгата си за петмесечното си пътешествие. „Когато се храни, италианецът използва малка вилица, за да нареже месото".
Моделът на четиризъбата вилица, която използваме днес, е създаден в Неапол при управлението на Фердинанд IV от Бурбон (1759-1799 г.), който се славел като голям гастроном. Четиризъбата вилица служи именно, за да се подобри метода на въртене на спагетите, който наполетанците изпълняват ежедневно. Така насочвали по-изящно нишките спагети, готови за наслада от възвишеното.
Comments