Автор: Елица Павлович Instagram: elitzapavlovitch
Единствен по рода си в света, Museum of Broken Relationships е създаден от двама души, които (естествено) току-що са приключили връзката си. Оказва се, че от отминалата им любов са останали безброй предмети – малки и големи – всеки от които носи в себе си една история. Преди – романтична, след раздялата – не толкова. Така първите експонати в музея са вещите на собствениците. Постепенно идеята става популярна по света и днес Музея на приключените връзки е доста голям, разполага се в чудна къща в стария град в Загреб, вътре е пълно с хора, а нови предмети и историите към тях пристигат от целия свят. Две от историите в музея са от Италия и макар да са много различни, и в двете има по нещо много искрено и напълно човешко, така че са абсолютно типични за музея. Ето ги:
Експонати: „Сватбена рокля (Simone Rocha) + обувки (Miu Miu)“
01/14 среща//07/15 сватба// 11/15 раздяла
Флоренция, Италия.
Това може да ви се стори малко смахнато. Преместих се от САЩ в Италия когато бях на 19. Томазо тръгна след мен по улицата във Флоренция. Той беше доста хубав, а аз бях самотна. Станахме гаджета през януари 2014. Той ме излъга за това къде работи още на втората седмица. Приятелката ми каза, че това е лош знак, но аз не й обърнах внимание. Година по-късно, през ноември 2014, той ми предложи брак в Рим. Оженихме се на 4 юли 2015 във Флоренция. През ноември аз открих, че той продава наркотици, спи с други жени, че е откраднал и продал компютъра ми, че краде пари от портмонето ми и никога не е работил нито едно от нещата, за които ми беше разказвал. Когато изчезна за четири дни без причина, аз го разкарах от живота си окончателно. Най-хубавото от нашата връзка си остана чувството да нося тази рокля и тези обувки на сватбата ни. Това беше най-прекрасното усещане на този ден.
Експонати: „Хиляда хартиени жерави“
6 месеца Триест, Италия
Родих двете си деца в Триест, на италианската граница. Първото ми дете живее с мен и до днес, но второто умря в утробата ми два месеца преди термина. Чувството на болка и мъка от загубата на бебето ми беше непоносимо, а аз нямах никого, с когото да споделя агонията си в тази чужда страна. Струваше ми се, че никога повече няма да се усмихна. Моето безценно бебе, което общуваше с мен мърдайки и ритайки 24 часа в денонощието, си отиде завинаги. През времето докато не можех да правя нищо, защото се чувствах напълно изгубена, аз оцелях сгъвайки жерави от хартия с надеждата, че бебето ми живее някъде в рая. Чистата и искрена усмивка на първото ми дете ме спаси, но така и не успях да възстановя връзката със съпруга си, който, за разлика от мен, успя да се справи с чувствата си по напълно рационален начин. В края на краищата взех детето си и се върнах в Япония. Никога няма да забравя бурята в нощта, когато загубих бебето. Посадила съм една елха във Финландия, която носи името му и сега сигурно е станала по-висока, отколкото то би било някога. Пазех хилядата хартиени жерави при мен досега, но реших да ги изпратя в Загреб заедно с цялата любов по моето изгубено дете (в което имаше и хърватска кръв). Нека всички неродени деца почиват в мир и са вечно щастливи на небето.
Comments