Денят на Santa Lucia (в българската традиция – св. Лукия Девица) първоначално е бил празнуван на 21 декември, деня на зимното слънцестоене. Въпреки че по нов стил е преместен на 13 декември, в Италия широко се смята, че от този момент нататък денят започва да расте. Светицата е един от коледните персонажи в Италия, който носи подаръци на децата. В много райони на Север те й пишат писмо, изтъквайки колко са били послушни, а през нощта срещу 13 декември Санта Лучия пристига на своето магаре и носи подаръци на тези, които заслужават. Децата си лягат рано и рано затварят очи от страх, че ако ги намери будни, светицата ще им извади очите. Тази страхотия е свързана е с преданието, че св. Лукия сама си избожда очите, за да не бъде продадена в публичен дом. За да я приласкаят, хората оставят храна за нея и нейното магаре пред къщата.
В скандинавските страни това е празник на светлината. Той носи духа на очакването на Рождество. Млади девойки, облечени в бели роби с червени колани, избират едно момиче, което наричат на светицата. То носи корона от свещи, за да показва пътя през тъмнината така, както направила самата Лучия, сиракузката девица, когато помагала в бягството на преследвани християни.
Момичетата участват в процесия, а на следващата сутрин вкъщи поднасят на родителите си кафе и т.нар. lussekatter – очарователни кифлички с S-образна форма, които правя вече няколко години. Те са съвсем леко сладки, с дъх на масло и интензивен жълт цвят, който се дължи на шафрана в тях. Малко допълнителна сладост идва от стафидите, добавени в центъра на всяка спирала и напомнящи очи, което е свързано с мъченическата съдба на Лусия. Аз предпочитам да добавям стафиди и в самото тесто, за да са по-сладки кифличките. Избор, който зависи изцяло от вас.
Необходимите продукти:
1 ч.л. шафран 175 мл мляко 1 кубче прясна мая 2 с.л. захар 2 бр. яйца 55 г масло 1/4 ч.ч. заквасена сметана около 500 г бяло брашно щипка сол индийско орехче стафиди 1 бр. яйце за глазурата
1. В голяма купа изсипете шафрана. Млякото трябва да е топличко – добавете го и разбъркайте добре с метална бъркалка. Прибавете маята и 1 чаена лъжичка захар. Внимателно разтворете маята в млякото и оставете настрана за 15 минути.
2. В друга голяма купа изсипете почти цялото брашно. Добавете солта. Направете кладенче и вътре счупете яйцата. Прибавете сметаната, стопеното масло, останалата захар и млякото.
3. Разбъркайте много добре с дървена лъжица и добавяйте брашно, докато омесите меко и нелепкаво тесто. Оставете го да втаса на топло за около 2 часа или докато поне удвои обема си.
4. Накиснете стафидите в топла вода.
5. След като е втасало тестото, го прехвърлете върху набрашнен плот. Отново го доомесете до нелепкава и мека топка, добавяйки още брашно. Прибавете отцедените стафиди и индийско орехче на върха на ножа.
6. Разделете тестото на 11-12 части. От всяка оформете фитил с дължина около 30-35 см. Навийте всеки край срещуположно до средата на фитила. Във всяка спирала поставете стафида. Прехвърлете кифлите върху плоска тава, постлана с хартия за печене, и изчакайте да втасат на топло за още 30 минути.
7. Намажете кифлите с яйце, поръсете със захар и малко шафран и ги печете за 20 минути на 180 градуса.
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града
Commenti