Усещате ли движението във въздуха? Все повече жени по света разказват своите истории за сексуално насилие, все повече са гласовете #MeToo. Преди около две седмици една жена имаше куража да се изправи пред целия свят, за да каже, че през 1982 г. е била насилена с участието на един вече конституционен и пожизнен американски съдия. Нейните показания просълзиха много хора, а други пък заредиха с поредна доза цинизъм. На жените им се случват много ужасни неща, защото са жени, а първото е кодираното съмнение, че лъжат по определение. Жената, дори когато страда, страда „като жена“. И когато я убиват, я убиват така, защото е жена.
Тази извратена нагласа, че страданието жената трябва да преживява чрез пола си, не е от вчера. В историята има единици жени, за които знаем, че не са приели безропотно сексуалното насилие, а един случай отпреди 400 години е описан толкова детайлно и са запазени толкова много документи по него, че можем да видим нагледно нещо, на което сме свидетели, за съжаление, до днес – жената е виновна, докато не докаже невинността си...
📷
Артемизия Джентилески била изключителен бароков художник. Но сянката на насилието останала върху нея завинаги. Толкова, че тези, които са чували за нея, я познават като „изнасилената италианска художничка“. И животът, и наследството, което оставила, били определени от момента на насилието. И за да бъде всичко още по-ужасно, след като въстанала срещу насилника си, тя била подложена на мъчения, за да „докаже, че е невинна“.
Артемизия е родена на 8 юли 1593 г. Днес тя е смятана за един от най-изтъкнатите художници от школата на Караваджо. Във времето, когато жените изобщо не били приемани като художници и изобщо като нищо, Артемизия била член на Академията по изкуствата във Флоренция и имала международна клиентела.
📷
Автопортрет на Артемизия Джентилески
Когато била на 12 години, Артемизия останала без майка. Тя била единствената жена в къщата с баща си Орацио и братята си. Орацио Джентилески бил многообещаващ художник и обучавал и синовете си в занаята. Много бързо обаче станало ясно, че не момчетата, а Артемизия е детето с таланта. Единствената пречка пред нея била, че е изтеглила късата клечка в живота и е от женски пол.
Когато Артемизия била на 16 години, баща й си сътрудничил по проект за кардинал Лафранко с друг художник, Агостино Таси. Украсявали заедно „Залата на музеите“ в един от дворците на кардинала. Според нейната прислужница Артемизия и Таси били в приятелски отношения, но това продължило само няколко месеца, до момента, в който той я изнасилил. Орацио, бащата, взел мерки след почти една година, след като с Таси се скарали за присвоени хонорари. Започнал да съди Таси, но не за изнасилване, а за това, че е отнел насилствено девствеността на дъщеря му, което се възприемало като минимума сертификат за качество на жената преди брака. В началото искал да се споразумеят, за да не излизат нещата наяве. Като обезщетение поискал от Таси да се ожени за дъщеря му или да му плати пари за девалвирането на стойността й. Преговорите очевидно не достигнали до задоволителен финал, защото Орацио се обърнал към съда.
Процесът продължил седем дълги ужасни месеца, в които всички свидетелствали – бащата, Таси, съседите, приятелите, роднините, сътрудниците на Орацио. Таси се придържал към тактиката да обвинява и клевети жертвата си. Казвал, че никога не бил оставал насаме с Артемизия. После пък я обвинил, че го била съблазнила, докато му позирала гола. И когато и това не му било достатъчно, казал, че момичето е имало безчет любовници преди него и че баща й я е продавал като проститутка. Дори имал доказателство – еротични писма от Артемизия (която била неграмотна по това време). На репутацията й не помагало, че живее сама с баща си. Таси се възползвал и от това – твърдял, че двамата са любовници. Съдиите приемали тези обвинения много сериозно, а през цялото време основното подозрение било, че момичето лъже, иначе защо ще се обажда чак след година?!
Артемизия свидетелствала два пъти – съдържателно и с детайли. Обяснила как, когато прислужницата й си тръгнала, Таси заключил спалнята, запушил й устата и я изнасилил. Когато станал, тя скочила и хванала нож, опитала се да го намушка и дори успяла да го нарани малко, но той се измъкнал. В този момент той й обещал, че ще се ожени за нея, когато може, и напуснал стаята, оставяйки я кървяща (описано е дори, че е била в менструация по време на изнасилването) и в болки. И тогава започнала агонията. Трябвало да намери начин да направи от срама си чест. Съгласила се на редовни сексуални контакти с Таси, само и само да се ожени той за нея и да я направи „честна жена“. Разбира се, той никога не се оженил за нея, защото после се разбрало, че е и женен, но тя била принудена да прави секс с насилника си още няколко месеца. Още един пирон в ковчега на нейната виновност.
📷
"Яел и Сисера" (1620 г.)
По време на процеса Артемизия била изследвана щателно и публично. Всички видели, че не е вече девствена. Преди 400 години, когато било срамно да си покажеш и глезена, всичко било на показ за това момиче – тялото й, дори чаршафите й с менструална кръв. Показанията й били силни и убедителни, но не достатъчно, защото показанията на жена нямали тежест пред съда. Именно нейните симпатизанти държали тя да се докаже по най-убедителния за жена начин. Чрез страдание. Да бъде измъчвана пред съдиите. Вързали пръстите й с канап и ги дърпали в различни посоки, което довело до необратими промени после. В присъствието на всички, включително и на Таси, 17-годишното момиче отново и отново повтаряло същото: „Истина е. Истина е.“
В крайна сметка Таси бил осъден да напусне Рим, защото се оказало, че бил по-голям боклук, отколкото мислели. Разкрили се и други негови престъпления, включително надвиснало съмнение, че се отървал от жена си, наемайки убиец. Осъдили го да напусне Рим за пет години, но благодарение на влиятелни приятели присъдата му била отменена след няколко месеца.
📷
"Сузана и старците"
А Артемизия? Артемизия била омъжена два дни след края на процеса срещу голяма зестра. Работела като художник в следващите 40 години. Обучила и дъщеря си за художник, а с мъжа си се разделила след десетина години. И макар че процесът повлиял върху отношенията й с баща й, тя за малко се присъединила към него, докато работел в английския двор за Чарлз I.
Днес Артемизия е икона на феминизма. Наричат я дори „първата феминистка“. Жените в картините й са решителни, силни, понякога на фона на насилие. Те не са миловидни, не търсят съчувствие, при тях няма никаква еротика, нито пък воайорска разголеност. Жените на Артемизия са самостоятелни и се разпореждат с живота си, не държат плетки, а хладни оръжия. Известна е серията й картини „Юдит обезглавява Олоферн“, от които са запазени две (едната може да се види в галерия „Уфици“ във Флоренция, другата е в музея „Каподимонте“ в Неапол).
Тази, която виждате по-долу, е изключителна. Рисувана е може би около месец след процеса, когато художничката е на 17. На нея се виждат не една, а две жени. Артемизия е знаела, че жените са по-силни заедно. В библейската версия прислужницата стои отвън, докато Юдит убива неприятелския пълководец Олоферн. Тук обаче двете жени са съюзени, за да се справят. Изглеждат хладнокръвни, осъзнати. Сплели са мускулите си, обединили са усилията си, за да надвият с общи сили огромния Олоферн. Може би това й е липсвало на Артемизия пред съдиите. Други жени, които да й се притекат на помощ, да кажат #MeToo.
Безспорно изнасилването и процесът белязали целия й живот. Но Артемизия Джентилески не се предала и се оформила като силна, волева личност. Тя говорила истината, когато била заобиколена от лъжа. И била първият глас на жена, за която знаем, че не приела насилието, защото това се очаква да правят жените.
📷
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Comments