ИТАЛИАНСКАТА КУЛТУРА В ДУМИ: APERICENA

Ядящи спагети, 1859, библиотека на конгреса на САЩ

Apericena - аперитив, заменящ вечерята.

Основната част на италианската култура е храната и тя се регулира от правила. Това е нещо, което аз много харесвам, защото съм много рутинен, дисциплиниран и организиран човек, така че хранения след "гонга" ме карат да излизам от релсите.

Семействата в Италия, които познавам, се хранят като по часовник и смея да твърдя, че така е в цяла Италия – закуска преди работа (кафе, нещо сладко), обяд към медзоджорно е медза (12:30), обикновено паста. Отварям скоба, че преди години почти нямаше места, извън туристическите, които да предлагат пица за обяд и малкото, които имаха такава опция, го пишеха с големи букви "ПИЦА ЗА ОБЯД!" пред ресторантите си. После апритив следобяд и вечеря преди 8, но в Южна Италия, особено лятото, се вечеря по-късно, когато захладнее, така че може и към 10. Ресторанти между обяд и вечеря са отворени само в туристичексите места и тн. Апритивът, този най-любим ритуал, е след работа и преди вчеря – обикновено посещение в бар, когато може да вземеш чаша вино или коктейл, и ти дават безплатно малко чипс, ядки или маслини.

В последните години тази традиция се промени и се появи т.нар Apericena т.е нещо между aperitivo, "аперитив" и cena "вечеря" – революционна мода, възникнала в началото на този век в северната част на Италия и постепенно набираща скорост сред младите хора. Аперичената е по-сериозна от лекия аперитив и по същество може и замества вечерята. Състои се от хапки, пици, малки сандвичи, обикновено храна, която се яде с ръце. В Болоня дори отиват малко по-далече, вероятно защото градът храни доста студенти – има места, където се отварят големи бюфети тип шведски маси с тоще към 6 и условието е да платиш само виното, останалото – колкото можеш.

Милениалите харесват този неологизъм, аперичена, възрастните се мръщят – нормални неща между поколенията.

При всички положения италианците напоследък се стремят към излизането от културните рамки, с които са поддържали идентичност и форма със столетия, което много бързо се отразява и на културата. Давам си сметка, че само преди 15 години в кварталния бар дори нямаше маса на която "да се седне" и аз бях в шок от това, ами имаше малка пейка, а днес масите са поне 8. В Болоня пък дори преди няколко години направиха градоустройствени промени и въведоха някои новости, като например цяла пешеходна улица, на която може да се яде постоянно (Via Caprarie) както и цялата зона наоколо, която стана "гурме". Тази улица обаче е повече за туристи – ако искате нещо по-автентично I mercati del Quadrilatero и Via Calzolerie например са доста "по-атмосферни" и са пак в периметъра. Там аперичената май никога не свършва.