Встрани от претоварените туристически маршрути се намира Урбино – един от символите на Ренесанса и родно място на художника Рафаело. Ако си представите Ботуша, градът се намира малко над прасеца му, сравнително близо до Адриатическо море.
Урбино е старинен, крепостен и напълно запазен средновековен град, чийто най-известен период е властването на фамилията Да Монтефелтро – наследството на този род днес е причина Урбино да е град със статут на обект от Световното културно наследство. Със сигурност сте виждали поне веднъж на репродукция портретите на херцога и херцогинята на Урбино на художника Пиеро дела Франческа (оригиналът е едно от задължителните неща за разглеждане в галерия “Уфици” във Флоренция) – това е един от символите на италианския Ренесанс. Този диптих е един от примерите за изобразяване на ренесансовия човек – поставил себе си в центъра, наясно с ролята, културата и интелектуалната си сила.
Любопитно е, че изборът за диптих в профил на Дела Франческа е обоснован изцяло от практическите обстоятелства – херцогът всъщност бил загубил дясното си око по време на турнир. За мен най-интересното в този портрет са детайлите в портета на херцогинята – перлите и украшението в косата й ми носят почти усещане за триизмерност.
📷
След рода Да Монтефелтро херцогство Урбино е било присъединено към папските владения от папа Урбан VІІІ. Сега освен с интересната си история и съхранена архитектура е и известен университетски град.
В Урбино приятна бавна разходка отнема около два часа. Тъй като градът е на хълм, за пристигащите с кола е препоръчително да се паркира на възможно най-високия паркинг около градската стена, откъдето изкачването е приятно и кратко.
Ако сте любители на изобразителното изкуство, посещение в Националната галерия на Марке (която се помещава в палата на херцога на Урбино) ще напълни душата ви с ренесансово изкуство. Заслужава си да посетите и родната къща на Рафаело, както и катедралата (Дуомо), която е построена през ХІ век върху религиозна постройка от VІ век. Впоследствие е претърпяла доста промени, а в момента е напълно реставрирана и лично за мен от това подновяване и толкова бяла боя интериорът е загубил от атмосферата на старина.
Урбино освен катедралата има и няколко интересни по-малки църкви от ХІІІ и ХІV век. Ако се интересувате от ботаника, университетът предлага прекрасна ботаническа градина.
📷
В Урбино няма много заведения. Приятно впечатление прави пълната липса на кичозни сергии. Малкото, което има като магазинчета за сувенири, по никакъв начин не нарушава атмосферата и оттам все пак можете да излезете с някой университетски символ, шапка или ключодържател с портрета на херцога (разбира се, модата на магнитчетата за хладилници не е подминала и монументите на Урбино).
📷
Но моята препоръка е друга и разбира се, е кулинарна – в тази зона се произвежда едно сирене, което едва ли има откъде другаде да се купи. Заслужава си да го опитате, защото освен че е интересно като технология (овче сирене, дълго отлежало “погребано” в дупки в земята), има и най-шокиращия вкус, с който се бях срещала. И най-силните на аромат и вкус сирена, които сме опитвали, не могат да доближат това, което представлява сиренето “пекорино ди фоса”. Независимо дали ще ви хареса или не, ако сте любители на сирена, задължително трябва да го опитате – продава се в малки магазинчета за типични местни продукти, от които можете да си купите на достъпни цени и микроскопични количества трюфели, с които районът е известен, както и различни смеси от подправки с тях.
📷
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Comments