Помните ли, че във „Велика“ Петър подарява на жена си любовник? Героят се превърна в кавалер, довереник и разбира се любовник на младата Екатерина.
Това не е художествена измислица и корените на това явление са в Италия. През XVIII век благородните дами в Италия се наслаждават на привилегията да имат собствен извънбрачен ескорт – млади мъже, чиято роля е да придружават жената, да й държат молитвеника в църквата, а в театъра да стоят зад нея и да й шепнат нежни думи в ухото. Ролята на cicisbei (чичисбеи), както се наричат, е да са нещо между личен слуга, довереник, придружител и вероятно още нещо.
Пътешествениците, които минават през Италия, описват явлението подробно. Например лейди Мери Уортли пише: „Тази мода... е възприета из цяла Италия, където съпрузите не са толкова ужасни същества, за колкото си ги представяме. Сред тях няма нито един грубиян, който да отхвърли този така установен обичай.“
Някои благородни дами дори имат цяла свита мъже, всеки със своя роля. Жермен де Стал в романа си „Корин“ описва точно как са изглеждали:
„Трима или четирима мъже с различни функции следват една дама, която, понякога без дори да си даде труда да спомене имената им на домакина, ги води със себе си: един е нейният фаворит, друг мъж също изглежда такъв, а третият е наречен жалкия (il patito). Той е напълно презрян, но му е позволено да играе ролята на пламенен наин почитател – и всички тези съперници живеят спокойно заедно.“
Този лайфстайл днес звучи безумно, но има поне три причини, които го обясняват.
Първата е, че институцията на чичисбео се дължи на това, че по това време наследството се получава само от първородния син. А това оставя страшно много млади мъже, които не са първородни синове, но са от благородни фамилии, без функция. Понякога им е отнета дори възможността да се оженят, за да се избегнат каквито и да е претенции за наследство. Да станат ескорт е начин да правят нещо, тъй като все пак са благородници и не се очаква да работят. Така остават част от обществото, имат социални връзки и остават все пак в семейството.
Разбира се има и по-пикантна причина. По това време браковете са уредени, за любов не може изобщо да се говори, всичко се прави за пари и статус. Много често жените преди брака са отглеждани в манастири с почти никакъв контакт с външния свят чак до сватбата. Ето какво пише още Мери Уортли „Вярно е, че съпрузите се стремят да й подарят чичисбео по техен избор, но ако съпругата няма същия вкус (което се случва често), тя никога не пропуска да има такъв по нейната фантазия.“
Чичисбео може да се разглежда и като пазител на семейния морал. Присъствието му гарантира, че жената винаги е придружена от мъж на публично място, което същевременно освобождава съпруга и му оставя време за собствените му любовници.
В този смисъл чичисбео може да застане на пътя на други романтични залитания. Казанова например също се оплаква в дневниците си, че обект на желанията му е възпрепятстван – но не от съпруга, а от нейния чичисбео.
コメント