Понякога, много рядко, попадам на нещо изключително. Приятелка ми изпрати сайта на руската академия на науките, който е страхотен, а аз впрегнах гугъл преводача, защото от ученичка не бях чела нищо на руски, и попаднах на един мотет (мотет е многогласно вокално произведение, обикновено са между 4 и 8 гласа), който е написан в чест на освещаването на Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Е, ако някога сте се питали какво е истинското значение на думата „уникално“, която се използва буквално за всичко вече, то ето какво е уникално:
На 23 март 1436 година е осветена базиликата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. По този повод в службата участва папския хор и няколко групи инструменти. Музиката за освещаването е написана от един от най-големите органисти, ходили по тази земя – Антионио Скуарчалупи. В хора обаче пеел не кой да е, а Гийом Дюфе – той ще се превърне в един от най-големите композитори на XV век, но за момента е бил „просто“ композитор на песни. Една от тях, споменатият по-горе мотет, е написал за службата. Мотетът е прекрасен и леещ се, тържествен и почти помпозен. Но, ако мислите,че Дюфе го е написал просто защото е имал някакво вдъхновение – не.
Мотетът, който композира – „Nuper rosarum flores" – е пример за изоритмична композиция. А уникалното е, че има пропорционална структура и повтаря точно тази на пропорциите на купола на Санта Мария дел Фиоре, който пък е с размерите на храма на Соломон, описан в Книгата на царете в Библията: 60х40х20х30 лакътя.
Мотетът е възхвала на Девата и започва с „Цветът на розата, дарът на Божия наместник...“ В текста Дюфе възхвалява и самата сграда като „величествена“, „могъща“ и „чудо на изкуството“.
Чуйте го, това е изпято преди почти 600 години пред очите на Медичите. Точно така, както го чувате. И точно на това място, на което вероятно вече сте били или искате да бъдете някой ден.
Comentarios