Автор: Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Един искрен съвет – оставете си посещението на тази изложба за финал на обиколката в Музея на изящните изкуства във Виена, а ако може – и за завършек на посещението във Виена изобщо.
Впечатлението и емоциите от видяното са толкова силни, че след това сетивата са преситени, а и трудно някой би могъл да съперничи по въздействие на тези двама творци – драматични до степен, която изобщо няма паралел в реалния свят.
Заслугата за ефекта, който изложбата “Caravaggio & Bernini – The Discovery of Emotions” има върху посетителите, се дължи не на последно място и на самия подход на кураторите, които са подредили експонатите в полумрак и са ги осветили толкова драматично, че част от картините създават ефекта на театрално пространство на стената, а не на застинало изображение.
Известно е, че самият Караваджо пръв измисля и прилага в изкуството ефекта на театралното осветление и след него то става неизменна част от сценичните изкуства и киното. Такава е и самата изложба – проекция на онова, което Караваджо, Бернини и учениците им създават като интерпретация на митовете и реалността, преплетени неотделими в изкуство, по-велико и от двете.
Заглавието на изложбата „Откриването на емоциите“ е до голяма степен буквално, защото Караваджо и Бернини са най-драматичните художници на XVII век. Освен това те са и най-големите звезди на барока, така че музеят промотира изложбата в социалните медии с хаштаг #barockstars. В залите на музея са подредени десет картини на Караваджо и дузина скулптури на Бернини, а наред с тях произведения на редица художници от същата епоха, така че изложбата представя общо около 80 творби.
Караваджо е художникът с най-скандална биография сред всички класически творци. Модата творецът да е скандален и ексцентричен е феномен на новото време, но Микеланджело Меризи да Караваджо е първият, който прави драматичните обрати в биографията си неразделна част от своето изкуство и от легендата, която и до днес витае около името му. Това обяснява защо първата картина, която открива изложбата е „Нарцис“ – подходящо за толкова себичен човек и художник.
Легендата за Нарцис разказва, че той се оглежда в отражението си, за да се любува на красотата си, но на картината не е изобразено точно това. Този Нарцис не е прекрасен, но затова пък емоциите му са толкова изострени, че те личат буквално във всяка фибра на тялото му. И още на тази картина се вижда онова, по което картините на Караваджо се разпознават безпогрешно из залите дори без да се четат надписите – лицето на младия мъж, отблясъците на кожата му и лъчите светлина, които падат право върху него. Никой друг художник не може да рисува моделите си така, че те да изглеждат като живи, сякаш отразяват светлината, а не я поглъщат. Единствената толкова впечатляваща, бляскава картина е на Артемизия Джентилески – „Мария Магдалена в екстаз“. И макар че Артемизия е ученичка на баща си, неговите картини на изложбата изобщо не са толкова впечатляващи.
Има няколко картини, на които Караваджо, твърди се, е нарисувал себе си – като млад в ролята на Бакхус, а като стар като главата на Голиат, която държи Давид. Това е и една от последните му картини. И двете са показани на изложбата. Освен това могат да се видят и разберат всички негови скандални и възхитителни експерименти с цветовете, светлината, перспективата – например начинът, по който носят тялото на Христос, свалено от кръста и обърнато с краката към зрителя – или пък босите, мръсни крака на молещите се пред Мадоната, които са право пред лицето на гледащия и така силно са възмущавали съвременниците му.
Според популярната теория на Алан Де Ботон, изкуството идва на смяна на религията, за да утеши и възвиси човека.
Частите на изложбата във Виена са наречени именно по този начин „Ужас и Потрес“, „Страдание и Състрадание“, „Любов“ и т.н. И макар че е спорно доколко изложеното в музеите е на висотата на подобна задача, то Караваджо и Бернини са именно от тези гении, в чийто свят човек може да усети със сърцето си силата на красотата. Повече от това е възможно само в рая.
Изложбата е във Виена до 19 януари, а от 14 февруари 2020 година ще гостува в Рийксмузеум в Амстердам.
Comments