Легендата разказва, че след войната, Ренато Биалети се опитвал да продаде кафеварката, изобретена от баща му, на французи в лобито на един хотел, когато покрай него минал Аристотел Онасис. Ренато го помолил да каже две думи пред французите за кафеварката, например, че я познава или ползва... Каквото и да е. Аристотел Онасис се усмихнал и възкликнал шумно: "Ренато! Знаеш ли че никога не съм пил по-хубаво кафе от това, което прави твоята кафеварка!" Тези думи на Онасис не само убедили французите, а отворили път на Ренато в света на големия бизнес и към домовете на повечето от нас.
Когато за пръв път дойдох в Италия, свекърва ми (тогава бъдеща) ни покани на обяд. И понеже беше неделя, ни нахрани с типичните за деня и региона капелети с рагу болонезе.
Свекърва ми беше прекрасна жена и очите ми се пълнят със сълзи, като си помисля колко сме осиротели без нея. Не беше извадила официалните сервизи, не направи нищо, което не правят на всеки неделен обяд цял живот. И това ме накара да се влюбя в нея и нейния простичък начин да накара напълно непознато момиче от България да се почувства на сигурно място, като у дома си.
След като свърши обядът, свали бастуна си от стола, стана и бавничко се отправи към едно шкафче над газовите котлони, от което извади стара осемстенна кафеварка “Биалети” и няколко различни малки чашки за кафе. Дръжката беше очукана почти колкото самата кафеварка, която ежедневно в продължение на повече от 40 години е правила и продължава да прави кафе за нашето семейство, дори когато Мирела отдавна я няма вече...
Думата, за която веднага се сещам, щом помисля за кафето мока, е “семейство”.
Много често съм си мислила какво е мока за италианците. Защо в света на еспресото, което всички обожаваме и имаме поне по една еспресо машина у дома си, продължават да пият кафето мока – онова, което къкри в кафеварката с форма на пясъчен часовник и кара домовете им да ухаят на кафе от най-ранни зори всеки Божи ден.
Думата, за която веднага се сещам, щом помисля за кафето мока, е “семейство”. Мока е синоним на италианската семейна традиция – тя е малко по-дълъг момент от еспресо. Извинение за пауза, повод за разговор, споделяне на малко откраднато спокойствие. Мока е и символ и на италианското гостоприемство. Няма и пет минути, след като си влязъл в дома им – и насреща ти почти задължително се появява кафеварката с готовото кафе.
Мока е символът на италианския вкус. Кафеварката е изобретение на Алфонсо Биалети от 1933 г. Той е имал идея да даде на италианците свободата да правят кафе, без да имат скъпа машина за еспресо у дома. Така създал кафеварката “Биалети”, която неотдавна навърши 80 години. Класическата форма на кафеварката – осемстенната “Биалети” – и до ден днешен е един от най-копираните дизайни в света, а у нас по време на социализма я наричаха “кубинска кафеварка”. Първите кафеварки “Биалети” днес са изложени в музея “MoMa” в Ню Йорк и Музея на дизайна в Милано.
Много хора смятат, че кафето мока е и по-добрият начин да се пие кафе по принцип. Ако желаете да пиете и такова кафе, традицията повелява да се насочите към марки като “Биалети” или “Гаджа” например. Трябва да изберете внимателно вида на кафето според вкуса си, смляно специално за мока. Най-хубаво е, разбира се, ако имате кафемелачка и сами уцелите смилането, което ви харесва най-много, а това става след поне няколко опита. Съхранявайте кафето в добре затворен, сух съд, на студено и далеч от други продукти, които могат да повлияят на аромата му. Използвайте прясна вода, но не много варовита и внимавайте да не наливате над отбелязаното ниво, за да не получите много дълго кафе. Напълнете филтъра щедро и до горе и притиснете. Затворете и варете кафето на слаб огън. Когато започне да се чува характерният къкрещ звук, изключете котлона. Пийте готовото кафе веднага и никога, никога, никога не оставяйте кафе “за после”. Не мийте кафеварката си със сапун и препарати, нито в миялна машина – за нищо на света! Кафеварката се изплаква само с вода – и това е. И последно: колкото повече употребявате една кафеварка, толкова по-хубаво е кафето!
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Comments