Да си призная, бяхме тръгнали към Модена, но от много бърборене и кикотене обърках магистралите и след известно време започнах да нервнича къде сме... Забих спирачки точно на изхода на Ферара, където в крайна сметка решихме да останем и да разгледаме града, за който единствено знаех, че е роден на моя свекър.
Има ли нужда да казвам, че винаги когато се затвори една врата, се отваря порта?!
Ферара е прекрасен, културен и интересен град, в който планирам да се върна още много пъти. Изграден е около делтата на реката По. През XV и XVI век е бил голям интелектуален и артистичен център, където художници като Пиеро дела Франческа декорирали пищните палаци на фамилията Есте, а Коперник е получил част от образованието си. Градът има напълно запазен и много добре поддържан средновековен център и много, много богата история.
Първото нещо, на което попадаме в центъра, разбира се, е Ил Дуомо – катедралата, носеща името на Свети Георги. Разглеждахме я известно време отвън, поседнали на кафене на площада. Камбанарията е ниска, от бял и розов мрамор, а катедралата е трикорабна и заема по-голямата част от площада. Впечатляващата, леко килната и вехта фасада е в реставрация, която очевидно е много необходима – не успяхме да разберем под силата на какъв физичен закон изобщо стои изправена. Интериорът е изцяло подновен през XVII век след опустошителен пожар. Именно тогава придобива типичния бароков вид.
📷
Площадът в неделя приютява пазар за антики и вехтории. Намира се всичко: от кичозни матрьошки и порцеланови котенца до стилни мебели и сервизи, за всеки вкус и джоб има по нещо.
📷
По улиците наоколо е китно, уютно и спокойно. Картината е почти идилична – усмихнати хора се разхождат и наслаждават на украсената с множество чадъри търговска улица, танцуват на уличен концерт на роял, обядват в някое заведение или разглеждат импровизирана галерия на художник.
📷
За любителите на снимките и автентичната атмосфера има чудна малка уличка – Via delle Volte – където е скътано чудесно малко ресторантче. Това невинаги е било така – в миналото точно тук е било опасно място, свърталище на крадци, проститутки и убийци.
📷
Ако трябва да запомните едно нещо за Ферара, то е, че градът е люлка на една от най-древните и благородни фамилии в Европа – Есте. От тях произлиза Хановерската монархическа династия и множество монарси на Германия, Великобритания (вкл. кралица Виктория), както и един руски император (Иван VI) и може да се проследи чак до кръвта на днешната Уиндзорска династия.
Съответно всичко във Ферара свидетелства за Есте, но най-вече напълно запазеният замък от XIII век, който се намира в самия център на града. Ровът около него е и в момента пълен с вода, по която човек може да се разходи с лодка, да мине под сводовете към вътрешната част и така да придобие по-пълна представа как е изглеждал замъкът преди 600 години. Вътре посещението включва разглеждане на апартаментите, затвора, кухните и частната капела на фамилията Есте.
📷
Силно впечатлена съм и от сградата на операта, където попаднахме съвсем случайно, за да видим един много интересен и активен културен афиш.
📷
За следващият път сме си оставили доста неща – Corso Ercole d'Este например е една от най-красивите улици в света. Остават ни и диамантеното палацо, няколко музея, манастирът Monastero di Sant'Antonio in Polesine. Отлагаме и известната полента, капелачи с тиква или salama dа sugo – все характерни за Ферара ястия, които обаче предполагат по-ниски температури.
Бавна разходка из центъра на Ферара с две-три спирания за кафе и хапване отнема 3-4 часа. Съвсем приемливо за една спирка по пътя на откриването на белла Италия, нали?
Тази статия е публикувана първа в Момичетата от града.
Comments