Забелязли ли сте, че на жените понякога ни се случват много ужасни неща, защото сме жени? Забелязали ли сте, че ние, жените, дори когато страдаме, страдаме, чрез женското в тялото и душите ни. Включително могат да ни убиват, защото сме жени.
Тази перверзия, че страданието жената трябва да преживява чрез пола си, не е нещо ново. В историята има много малко жени MeToo, ако желаете така да ги наречете. Те и сега са малко, но за миналото се знае за единици, които не са приели насилието тихо и кротко. А един случай в Италия отпреди 400 години е описан в такива детайли, че можем да се качим на машината на времето и да видим ярък пример за нещо, което съпровожда женската съдба – жената е виновна, докато не докаже противното.
Тази жена се казвала Артемизия Джентилески и днес е смятана за един от най-големите барокови художници, някои я наричат и първата феминистка. Тя събрала кураж да посочи публично насилника си. Артемизия била изправена пред съд, където чрез мъчения е трябвало да докаже че не лъже.
Но с какъвто и етикет да я запомните, Артемизия преди всичко е била гигантски художник, на едно ниво с Караваджо. Когато жените са били едно нищо, тя е била член на Академията по изкуствата във Флоренция и е имала международна клиентела.
Но първо, преди да разкажа случая, който бележи целия й живот и творчество, вижте тази картина. Тя е поставена на много видно място в галерия Уфици във Флоренция:
Сцената, която виждате, е библейска: Юдит убива вражеския пълководец Олофрен. По принцип в тази сцена няма трето лице – прислужницата е стояла отвън, докато Юдит е убивала Олофрен. На картината на Артемизия Джентилески обаче двете са се вплели една в друга. Съюзени са тези жени, защото са жени. При това двете са различни – богатата и бедната, господарката и слугинята са заеднои хладнокръвни в усилието да надвият огромния Олофрен. Това е липсвало на Артемизия по време на процеса срещу нея – други жени, които да й се притекат на помощ, това липсва често и днес.
***
Артемизия се родила на 8 юли 1593 година. Когато била на 12 години, умряла майка й и останала сама с баща си Орацио и братята си. Орацио Джентилески е бил много изтъкнат художник, по това време си е било занаят, не толкова творческо призвание, така че обучавал синовете си да продължат бизнеса, но те пък били бездарни. Артемизия обаче имала всички данни, без една – била жена – твърде много усложнения и неясноти покрай нея.
Когато била на 16 години, баща й получил поръчка от кардинал Лафранко. По този проект работел с друг художник – Агостино Таси. Двамата рисували „Залата на музеите“ в един от дворците на кардинала. Артемизия и Таси били в приятелски отношения, но за кратко, докато той не я изнасилил. Баща й взел някакви мерки с една година закъснение и то не, защото Артемизия била изнасилена, а защото Таси бил голям боклук по много линии и едната била че присвоил хонорари и Орацио нямало как да си върне парите. Затова го заплашил, че ако не се споразумеят, ще го даде под съд. Таси нямал нищо против. Така Орацио го дал под съд, но не защото е изнасилил дъщеря му, а защото по този начин намалил цената й и била невъзможна за брак.
Процесът продължил седем месеца. Свидетели били абсолютно всички, включително съседи, далечни роднини и сътрудници на Орацио. Таси се придържал към тактиката да обвинява жертвата и лъжел на поразия. Първо твърдял, че никога не е оставал насаме с нея, а после я обвинил, че го е съблазнила. Накрая твърдял, че Артемизия всъщност има доста любовници и дори, че баща й я е продавал като проститутка. Дори твърдял, че е любовница на баща си. Превел и доказателства за нейната развратност – еротични писма на Артемизия, която по това време била напълно неграмотна. Процесът никак не вървял добре за момичето, а съдиите приемали всичко много сериозно, защото имали следното подозрение: момичето сигурно лъже, иначе защо ще се обажда чак след една година?
Артемизия била изправяна пред съда два пъти и двата пъти се налагало да обяснява в детайли всичко подробно. Била изследвана публично и щателно – тялото й, дори чаршафите й с менструална кръв. Описвали всичко отново и отново. И макар, че звучала убедително, думите й на жена нямали никаква тежест пред съда, затова решили да изтръгнат самопризнания с мъчения – вързали пръстите й с канап и ги дърпали в различни посоки. В присъствието на всички, включително и на Таси, 17-годишното момиче отново и отново повтаряло все същото: „Истина е. Истина е.“
В крайна сметка Таси бил осъден да напусне Рим, защото се оказало, че е изпечен престъпник и имало дори съмнения, че е наел убиец да ликвидира жена му. Осъдили го да напусне града за 5 години, но присъдата му била отменена след няколко месеца.
Артемизия била омъжена след процеса срещу голяма зестра. Работела като художник в следващите 40 години. Обучила и дъщеря си, а след 10 години брак се разделила с мъжа си.
Днес Артемизия Джентилески е икона на феминизма. Нейните картини са различни. Жените в нейните картини са различни – те не са миловидни, еротични, не предизвикват съчувствие, не чакат принца. Те са самостоятелни, волеви и не бродират, а боравят с хладни оръжия, борят се и се справят сами. Изнасилването и процесът белязали целия й живот, но Артемизия израснала като волева и силна личност.
Говорела истината, когато всички лъжели. И била първия глас на жена, за която знаем, че не приела насилието тихо, просто защото това се очаква от жените.
コメント