Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха в последните няколко години, бе шансът да интервюирам концертмайстора на Миланската скала Франческо де Анджелис и първото виолончело Сандро Лафранкини в една февруаска вечер на 2017-та в култовото заведение Il Marchezino до операта преди представление на „Фалстаф“ на Верди. Толкова се притеснявах, че ще закъснея и толкова очаквах, че ще се срещна с най-напудрените хора на света (нищо подобно!), че пристигнах пред театъра два часа по-рано и седях на една каменна пейка, след което никакви колдрекси не помогнаха. За това време обаче наблюдавах точно това, което очаквах – двойки, отбиващи се в заведението за вечеря или drink преди представление, жени с бели коси и перли, мъже с шалчета и лачени обувки, сресани туристи, бързащи за билет в последната минута...На следващия ден влязох с първата група туристи, за да видя театъра и залата празни, а и в музея, който силно ви препоръчвам. Не, не може да се избегне операта в Италия!
Операта и един от символите на Италия, редом с Ренесанса. А Ла Скала е нейната душа.
Ла Скала е и символ на възкръсващата от развалините на загубената война нация. Сградата е една от първите възстановени след бомбардировките в Милано. Толкова е било важно за италианците да възстановят първо тяхната Ла Скала, че очакването на деня 11 май 1946 г. „точно в 21 ч“, както обявили вестниците, предизвикало истинска еуфория. Тогава се завърнал и изгонения от фашистите любим директор и диригент Тосканини, а концертът от увертюри и хорове, с който открили отново театъра, бил предаван по високоговорители навън, където хората слушали и плачели.
Затова, да си турист в Милано и да не опиташ да влезеш на постановка или с тур в театъра и музея на Ла Скала, е загуба на много голяма част на това, което градът, а и самата Италия, могат да предложат.
Оперният туризъм е в разцвет, вероятно не колкото шопинг туризма, но всъщност все повече хора проявяват интерес към новите постановки и съвременните режисьорски виждания. Не е преувеличено да се каже, че операта става все по-интересна. През 2019-2020, трябва да спомена, сред репертоара на Ла Скала е „Агрипина“ на Хендел (за съжаление без Александрина Пендачанска) и „Федора“ на Умберто Джордано със Соня Йончева.
В днешно време операта предлага много повече от „скучни арии“ и класическа сценография. В момента театрите по-скоро са умерени в предлагането на баналния стил и са по-важни визията на режисьора и качеството на изпълнението. Понякога сложни опери като тези на Вагнер, са представени в абсолютно минималистична атмосфера, друг път е важна интепретацията на позната история за съвременния свят. Резулатът е различно възприемане и пълноценен спектакъл с чудесна музика, отличителен почерк и, в крайна сметка, лукса големите режисьори като Клисто Бието, Роберт Карсен, Дмитрий Черняков, Ромео Кастелучи да работят само с изпълнители от А-групата.
Премиера в La Scala 2019-2020
Този сезон е зашеметяващо силен. Аз си избирам Хендел, но не мога да преглътна, че няма да чуя Александрина Пендачанска, защото няма по-добра Агрипина! В ролята ще е Стефани Д'Острак. Продукция на толкова стара музика не е лесна работа, изисква се специално обучение, гласовете не могат да звучат в „модерна обработка“ (и в толкова голяма зала), и въпреки това пред художника и режисьора има големи възможности, ето защо Ла Скала прави (май първия такъв) експеримент и смятам, че това ще е сред най-хитовите представления.
Ако искате да присъствате на премиера, имайте предвид, че под „премиера“ в Ла Скала се разбира само първото представление на конкретната продукция, на която се събира целия оперен елит, жураналисти, звезди и най-отдадени фенове. Останалите са повторения и не се наричат „премиера“ за целия сезон.
Репертоар
Ла Скала използват много умело репутацията на най-добрата оперна сцена в света, защото тук често можете да видите и класически постановки на опера или балет.
Като цяло в съвременната опера става все по-трудно да се говори за конкретни солисти - мнозина стигат до конкретна продукция, която можете да гледате няколко пъти за ограничен период. Друга особеност е, че една продукция трае едва няколко седмици, а бъдещите продукции и изпълнители обикновено са известни в началото на сезона, който продължава от декември до средата на ноември в Ла Скала. Предварителната информация е много важна!
Места, билети, цени
С билетите за постановки всичко е лесно – сайтът на Ла Скала е удобен, освен това, когато се избират места, винаги може да се види каква гледка се отваря от едно или друго място. Най-добре е да се ориентирате първо в сайта кога започва продажбата на билети и да сте на компютъра няколко часа по-рано, за да имате по-широк избор на цени, и да хванете по-евтини билети.
Както във всеки друг театър, цената на билетите в Ла Скала зависи от степента на удобство – можете да намерите билети както за 30 евро (трети, шести балкон), така и за 350 евро (партер и първи ред на централните ложи). Ако имате възможност, вземете си по-хубави билети, защото и от личен опит мога да кажа, че по балконите е неудобно, ако човек не е дребничък. Всъщност по тези театри никъде не е „удобно“, ако човек не е по-скоро дребен. Ложите са малки, а на втори ред в ложа по върховете на залата е меко казано неудобно, на практика това са табуретки. Това е така, защото, подобно на другите оперни театри, и Ла Скала се състои най-вече от малки, тесни, затворени ложи (навремето Ла Скала е била голям вертеп и място за хазарт) с отделни врати, огледала и гардероб. Така че не бива да очаквате да видите нещо от втория ред на подобна клетка. Сега такива места са маркирани като „с ограничен изглед“, но цената им никак не е ограничена.
Най-хубавите места, които не са най-скъпите, са първите редове по горните странични балкони, от където се вижда добре. Такива билети струват около 55 евро и точно те свършват най-бързо. Иначе навсякъде се чува идеално, защото Ла Скала има най-добрата акустика в света.
Дрес код, поведение, порядки
В Ла Скала самият билет предупреждава за дрес кода. Това обаче е за тези, които си мислят, че е подходящо да отидат на представление по къси панталонки и маратонки – рискуват да бъдат върнати без право да си получат парите за билета.
В Ла Скала 80% от публиката за премиера идва облечена в смокинг, костюм и вратовръзка, с черни вечерни рокли, винтидж бижута, перли, и лачени чанти от гардероба на баба. Но никой няма да забрани на жени да влязат, облечени в панталони и без ток, нито пък на мъже да дойдат облечени в цвят.
В Милано освен това дрес кодът не зависи от местата и цената на билета – общо взето всички са облечени „като за опера“ и е в реда на нещата да се видят жени във вечерни рокли и мъже в костюми и по горните балкони. Така че по-скоро е важно да се събразите с по-строго облекло (никакви дънки и маратонки, раздърпани тениски), но е важно и да не носите огромни диамантени огърлици и други мега-бижута, които са забранени, защото могат да хвърлят отблясъци в очите на изпълнителите.
Що се отнася до порядките, вече споменах легеднарното заведение Il Marchezino, както и ресторанта Trussardi alla Scala с изглед към паметника на Леонардо и Галерията, но имайте предвид, че цените там са високи (вероятно сметката ви за нещо елементарно ще надвиши тази за билет). Същото важи и за бюфета на операта. Но реално, това също могат да са добре похарчени пари – къде другъде ще можете да видите модния елит или миланската бохема, облегната на позлатените колони на коридорите, ако не тук.
Италианска дисциплина
Прочетохте правилно. Обичайните предупреждения, в които се казва, че „Влизането в залата след третото повикване е строго забранено“ често не се приемат сериозно - с изключение на Ла Скала. Тук наистина разпоредителите затварят вратите на ложите пет минути преди началото на представлението. Никой няма право да разсейва и нарушава вниманието и настроението със скърцане на вратата, или с „Ще може ли да мина?“, или, недай си Боже, с кашлица или прозяване - публиката тук е образована и свикнала със строги правила. Обикновено в антракта след първото повикване, всички изпразват чашите и отиват да заемат местата си.
Отделни правила засягат децата: администрацията по принцип не препоръчва да се водят на вечерни представления и предупреждава, че ако поведението на детето пречи на други зрители, родителите ще бъдат помолени да напуснат залата. А, за да запознае децата с високото изкуство, Ла Скала предлага отделна ежедневна програма - опера за деца, с не толкова претенциозни постановки и лекционна зала, където се обяснява какво се случва.
Comments