Често минавам с колата през едно кръгово движение на входа на Форлимпополи, очарователно малко градче на няколко километра от Форли – града, в който живея. Забавям, за да се включа в движението и за момент отклонявам погледа си към бронзова статуя на човек с висок цилиндър и големи мустаци. Усмихвам се винаги и някак знам, че този човек вероятно е бил много забавен. В едната си ръка държи дебела книга, а с другата е опрян на бастуна си.
Този човек се казва Пелегрино Артузи и на него дължим понятието 'италианска кухня'. А вероятно и 'food blogger'.
Артузи е роден в началото на 19 век. Той произхожда от богато семейство на местен бизнесмен, който му осигурил всичко необходимо за просперитет в живота – добро образование, принадлежност към правилните социални кръгове и семейно богатство. За беда, когато се връща във Форлимпополи, за да продължи бизнеса на баща си, там се оказва легендарен бандит („Преминаващият“), който се занимавал с отвличания на богаташи. Този път заложниците били семейство Артузи, които държал заключени в театъра на града. Освен че ги обрал, похитителят изнасилил и няколко жени, една от които била сестрата на Артузи, след това прекарала целия си живот в лудница.
Тази огромна драма принудила семейството шокирано, унизено и отчаяно, да се премести от другата страна на планината, във Флоренция, където Артузи живял до 90 години, осигурен материално от наследството на родителите си и отдаден на двете си страсти – готвенето и литературата.
Италия била обединена съвсем наскоро, навред се носел дух на единство. Установени били всички атрибути на нацията – общият език, образователна система, закони, институции и управление. Логично се родила и идеята за обединение на регионалните кухни в едно произведение, наречено „Науката за готвенето и изкуството да ядеш добре“. Това е книгата, която държи в едната си ръка на входа на родния си град.
Науката за готвенето“ не е коя да е книга с рецепти. Освен че систематизирал кухнята на цяла Италия, пътувайки и тествайки всяка една от тези стотици рецепти с точност на аптекар, той отделил и немалко място да разказва анекдоти и случки, някои от тях доста забавни, с което поставил началото и на фууд блогинга. Четейки, Артузи изглежда наистина забавен човек, с позитивно и остроумно отношение към живота, който е запазил свежия си дух въпреки случилото се.
Но той реализирал и друга иновативна идея – обратната връзка, като разпространявал книгата си чрез пощите, което му дало възможност да поддържа кореспонденция и така превърнал труда си в колективен, защото в резултат на това общуване с читатели броят на рецептите в следващото издание почти се удвоил до окончателните 790.
Днес няма автор и произведение, посветено на традиционната италианска кухня, и не само, което да не започва от Пелегрино Артузи. Вероятно няма и курс за италианска кухня, който да не отдели поне уводната си част на него и „Науката за готвенето и изкуството да ядеш добре“. Независимо че някои от рецептите изглеждат архаични и нуждаещи се от малки промени, те са един прекрасен прозорец във времето и традициите, през който си заслужава понякога да поглеждаме.
📷
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Kommentare