Във всеки италианец има малко от Джовани делла Каза. Делла Каза е онзи, написал „Галатео“ през 1558 година – кратък трактат (само 30 раздела), в който описва на практика какво е да си цивилизован и приличен човек, и какви са приемливите обществените норми.
Италианците до ден днешен не позволяват други да им налагат уроците в живота – не случайно Старбъкс така и не могат да пробият. А италианската култура е богата на неписани правила на добрия тон и поведение. Някои от тях се срещат навсякъде, други само на места, а сред по-често срещаните традиционни поведения се забелязват по-отчетливо няколко:
Ако каниш някого на кафе, ти го плащаш.
Не, не става дума за това, че плащаш сметката, когато си „на кафе“ с приятели и имаш среща. В италианското еждневие е напълно в реда на нещата да ти се прииска внезапно да изпиеш кафе с някой човек, който си срещнал случайно или дори не познаваш, но ти става симпатичен с нещо. Поканата да отскочите за кафе или „Мога ли да ти предложа едно кафе?“ върви заедно с нормата, че канещият ще плати. Напълно е в реда на нещата и да направиш комплимент за например добре свършена услуга, като вместо бакшиш „плащаш кафе“ в близкия бар, който после човекът да отиде да изпие.
Аперитивът е приет и преди обяд.
В по-голямата част от света се смята, че аперитивът е нещо като happy hour за след работа привечер с приятели. Всъщност, в Италия аперитивът се среща доста и преди обяд. Естествено хората се съобразяват какво да пият, особено ако са на работа, така че шприцът си остава за уикенда. Но това време не е и брънч, има доста по-малко варианти за похапване, по-скоро хапки или ядки.
Закъснява се максимум 15 минути, след това се смята за невъзпитано.
Тази норма идва от една стара академична порядка професорите да изчакват 15 минути, преди да започнат лекцията. Италианците по принцип са закъсняваща нация, но има и доста примери за сериозна дисциплина. При всички положения закъснение над „академичния четвърт час“ се приема за неприлично.
Храната се яде „разделно“.
Това е нещо, което ми е правило силно впечатление и в моето италианско семейство – ако в една чиния има няколко неща, те не се комбинират, докато се ядат. Не знам дали има италианец, който да забоде месо, картоф и краставичка на вилицата си, или да се протегне към салата. Ядат според предпочитанията си, но отделно.
Не се оставя нищо в чинията.
Смята се, че храната не ти е харесала, ако чинията не е празна. Това е трудно по-скоро на юг, където порциите са внушителни, а и все пак в 21-ви век тези порядки малко или много вече са отживели.
Kommentit