Мъж в костюм изглежда по-добре.
Това е присъда без право на обжалване и ако има спор, той не трае дълго. А когато става дума за италиански костюми - и спор няма. Предвид факта, че Италия е известна с превъзходните си продукти (и хедонистични, и културни), то мъжките костюми са не само изтъчени, изискани и достойни за съзерцание, а мъж в костюм не изглежда просто по-добре – той е сексапилен.
Много хора ще кажат, че същото важи и за британските костюми и донякъде е така, но познаването на историята винаги помага да се подготви почвата за разбирането. В италианските костюми са комбинирани елементи, които водят точно до италианската привлекателност, която днес се нарича "италиански стил".
За да се достигне до произхода на модерния мъжки костюм, действително трябва да се премине Ламанша. В началото на XIX век в добрата стара Англия Бю Брюмел собственоръчно променя хода на мъжката мода. Този човек е имал популярност, граничеща с тази, която дават днес социалните мрежи.
Благодарение на Брюмел се налага коренно различно възприемане на мъжкото облекло – край на копринените чорапи, перуките и свободните палта.
Всички правила са изместени и на техния фон се настанява прекаления "дендиизъм" – тесни кройки на горните дрехи, дълги разкроени панталони, комбинирани с ботуши и естествена коса! Брюнел е отишъл толкова далеч, че силно се е застъпвал за това мъжът да се „къпе“ в пудра и парфюми, за да ухае „приемливо“.
В същото време в средата на XIX век в Сардиния е открито първото ателие за индивидуално поръчково дизайнерско мъжко облекло. Марката Castangia се възползва от британската мода, за да започне да произвежда костюми в стил Брюмел, но добавяйки нещо от италианския усет.
Много бързо Castangia 1850 става най-престижният етикет за мъжки дрехи и съществува и до днес в най-висококачествените сегменти на пазара на мъжко облекло в света.
През 30-те години на миналия век започва нова ера за италианския дизайн на костюми. Италианците направо оспорват догмата на „подходящия английски костюм“ и се появяват имена като Канали и Винченцо Атолини, които повеждат италианското шивачество по пътя на италианската стилизация, наречена „неаполитанска“ – по-спокойна и удобна за тялото.
След войната неореализма на Фелини дава ново лице на мъжкото облекло. На римската улица Барберини майстор шивачът Назарено Фонтиколо и предприемачът Гаетано Савини си партнират, за да отворят малък мъжки бутик, специализиран в поръчка на луксозно мъжко облекло – наричат марката си Brioni. Двамата издигат в култ дейтала, превъзходното качество на тъканите и нови, иновативни цветове – това бележи началото на появата на т.нар римски стил, който все още се слави като един от най-добрите в света.
През 1952 година Brioni е олицетворение на визията на северния италианец.
Тогава Фонтиколо взима решение да покаже своите творения на моден подиум – в бялата зала на двореца Пити във Флоренция – епицентъра на ревютата на италианския стил и мода. Така марката Brioni “излиза на светло“, с което се ражда и понятието „италиански стил“, което бързо заразява всички знаментости на времето.
Съблазнени са Джон Уейн, Кларк Гейбъл и други, които завъртат главите на жените, облечени в спортен костюм на Brioni, а Марчело в безупречен костюм Brioni в “Сладък живот“ се превръща в идол на поколения.
Разбира се Brioni не е единствената марка, която се разраства на пазара на „хубавата фигура“.
Kiton надига глава от модните квартали на Неапол.
Основана през 1956 година от пето поколение текстилен търговец Чиро Паоне марката се изкачва с едно стъпало нагоре в конкуренцията за идеалния косюм. За Паоне са приемливи само най-добрите тъкани, всяка дреха е ушита ръчно, а непрекъснатостта на парчетата плат създават илюзия за „течен ансамбъл“. Паоне казвал, че неговите костюми „те познават толкова добре, колкото и ти сам се познаваш“. Паоне, вманиачен работохолик, който определял трудовите си навици като „наполовина любов, наполовина лудост“, оставил това, което днес се смята за символ на неаполетанския стил. Цената на косютми Kiton започва от 9 хиляди долара и остават класически статус символ до ден днешен.
Разбира се, тук трябва да спомена и Джорджо Армани. След като първоначалната му идея да стане лекар не се осъществява, той е привлечен от модния дизайн и дебютира модния си лейбъл през 1975 година. Неговата идея, че прет-а-порте мода може да се носи и изглежда също толкова идеално, колкото и високите нива шивачество, водят до това марката Armani днес да е синоним на висока мода. Спокойните форми на Армани са се превърнали в емблема на сексапила – Ричард Гиър в „Американско жиголо“, Лео ди Каприо във „Вълка от Уол Стрийт“...
Изящните материи, ръчния шев, вниманието към детайла и този осезаем, но нематериален италиански блясък правят фините костюми днес. Те обаче съществуват върху здравите градивни елементи от трите различни стила италиански дизайн на костюми – римски, наполетански и милански. И ако това са припокриващи се кръгове, в зоната на припокриване ще намерим общи черти: неструктурирано рамо, високи линии на ревера, стройно прилягане на контура, дълбоки джобове, високи копчета без прекъсване... това е структурата на италианския костюм, превзел модния свят през 1952г.
Comments