Вчера принц Хари направи абсолютно безпрецедентно обръщение, за да защити съпругата си, и обяви, че тя ще съди британския таблоид The Mail, който преди няколко месеца публикува нейно лично писмо до баща й. Това е big deal, защото за една година Хари излиза за втори път, но този път не от трето, а от първо лице. Тонът на обръщението му е земен, загрижен и според мен почти не е редактиран. А пасажът, който ми направи най-силно впечатление, е този:
„Видях какво става, когато някой, когото обичаш, е употребен до степен да не бъде повече третиран и виждан като истински човек. Загубих майка си и сега гледам съпругата си да пада жертва на същите мощни сили.“
Когато принцеса Даяна загива, гонена от папараци в един тунел в Париж през 1997 година, тези мощни сили дори не са чак толкова мощни. Хората все още ходят до реповете за вестници. Днес онлайн медиите и социалните мрежи са толкова мощни, че могат да разпространят всичко до всички за милисекунда. И не само снимки.
Началото на този феномен – на задовляването и манипулирането на естественото човешко любопитство към живота на богатите и известните, е поставено в Италия. Когато Федерико Фелини заковава понятието „папараци“ във филма си „Сладък живот“ през 1960 година, улиците на Рим вече са пълни с фотографи, криещи се в сенките в очакване на хубав кадър. От няколко години Вечният град е в опиянение и както самият Фелини казва „в състояние на себепразнуване, себепредаване и самопоздравяване“.
По улиците на Рим, в зоната около улица Венето, се разхождат най-големите холивудски звезди, привлечени от загнилата европейска аристокрация. Един тип, Тацио Секиароли, се появява на първата страница на Il Giorno, защото се сбива с краля на Египет, докато се опитва да му направи снимка. Така се ражда образът на Папараци от филма на Фелини – фотографът, който следва по петите героя на Мастрояни като досадна муха. Но се ражда и професия – фоторепртер, който е най-вече експерт в провокацията и не се страхува да свърши в болницата, за да извади 3-4 снимки, които да обиколят света. Рино Барилари, който претендира, че е титулован от самия Фелини като „Крал на папарците“ , е бил в болница 163 пъти, чупили са му ребра 11 пъти, а броят на смачканите в паважа негови камери е 76.
По това време интересът към бляскавото е огромен и по друга причина – той е бягство от реалността, поглед към недостъпното. Италия води в най-черната хроника с безчет отвличания, убийства, самоубийства, безредици по площадите, сцени на полиция, биеща протестиращи, трупове навред... Новините са пълен ад, а фоторепортерите са на първата им линия, често изложени на голям риск срещу лошо заплащане.
Всравнение с тази реалност, улица Венето е един театър – спокойни, щастливи хора, които седят по заведенията и се наслаждават на живота усмихнати, добре облечени, от сой и класа. На улица Венето са снимани повечето от звездите на века– от Одри Хепбърн през Кърк Дъглас до Хичкок. Ако има едно място в света, където е било много подходящо си заведеш домашния леопард на златна верига, за да си пиеш кафето, то това е вия Венето. Днес тези снимки са част от изложби, запечатали магията на това време и илюзията за хубавия живот.
Този стил на снимане обаче, с внезапните светкавици, вдигнатите ръце на звездите пред лицето им, в момент на излизането им от заведения, е роден от нужда. Камерите са били допотопни на фона на днешните, зареждането на светкавиците е отнемало цял ден и папараците са знаели, че имат само един шанс да уловят нещо в мрака. А за да го уловят, е трябвало да се приближат максимално. Затова най-лесно е било да се качат с асистента си на една Vespa, за да могат да се движат и маневрират максимално към сцената. Това е и причината повечето от звездите на тези снимки изглеждат шокирани.
Провокацията обаче не се изчерпвала изобщо с момента на изненадата. Тя е в сърцето на професията – каква да е снимка на звезда е струвала 3000 лири, но снимка на разярена звезда е стигала до 200 000 лири.
Така че много бързо става ясно, че за да си добър, трябва да предизвикваш агресия.
Италианските папараци като Секиароли стават големи експерти в това и успяват да пренесат опита си и зад Океана. Там пръв Рон Галела прилага италианските методи.
Галела е истински скандалджия, най-известен е със снимките си на Джаки Онасис, която го съди през 1972 година. Резултатът е, че Джаки успява да издейства ограничителна заповед за Галела да не приближава нея и децата й.
Галела е преследвал и други личности, някои от които го вкарват в болницата. Бодигардовете на Ричард Бъртън го бият здраво, Шон Пен му нанася сериозни удари, Марлон Брандо му чупи челюстта, в резултат на което си навяхва ръката. Което не отказва Галела да го преследва – просто го прави с каска на главата. И въпреки това Онасис му казва „Ти си бебе, всравнение с европейските папараци“.
През 1997 година европейските папараци доказват думите на Онасис по най-трагичния начин, като допринасят за смъртта на майката на принц Хари.
След смъртта на Даяна отношението им сякаш се променя, но се променя и отношението на публиката към този тип инвазия.
В днешни дни по-голямата част от папарашките снимки са поставени. Включително позата с вдигнатата ръка, изненадания поглед, имитиращи автентичността на старите италиански снимки. Тук изключение не прави и бащата на Меган Маркъл, който сам беше поставил сцена, в която чете новини за сватбата на дъщеря си от вестника.
Повечето папараци получават обаждания от мениджърите на звездите и знаят чудесно в колко часа някоя звезда като Сара Джесика Паркър например ще излезе от Старбъкс с капучино в ръка. Подобни снимки струват около 75 долара. Но някои струват милиони. Вероятно толкова щеше да струва снимката, направена от дрон в спалнята на Амал и Джордж Клуни със спящите им новородени деца, която би оглавила класацията за вечни времена. Клуни, между другото, „върви“ с ценоразпис – Клуни сам: няколко хиляди долара. Клуни с жена си: над 80 хиляди долара. Топ манекенка пиеща чаша кафе – няколко долара. Но топ манекенка, ядяща храна –бинго!
Докъде ще стигне тази лудост, никой не знае. Аз лично стискам палци на Меган да осъди The Mail. Но едва ли нещо ще се промени генерално от това.
Comments