Ако преминавате през Централна Италия, вероятно ще сте изкушени да прекарате ден в Сан Марино, защото „всички така правят“. Аз лично обаче изпитвам желание да споделя, че това ще е един загубен ден и затова ви предлагам алтернатива – вместо да кръстосвате сред тълпи, сергии, гледки на сувенири тип куче-касичка и нискокачествени ликьори, да прекарате този ден различно. В хубава разходка из Урбино, посещение на галерията на Марке, къщата на Рафаело и опитване на туй-онуй от местните деликатеси, последвана от малко време в Сан Лео (което според духовното ви състояние може да продължи от десет минути до десет часа). А между тези две места очите ви ще се напълнят с красота по празните малки пътища, през хълмове и лозя - точно като по филмите. Съвсем ясно ще ви стане защо в тази част на света се е родил Ренесансът. Защо човек се е усетил част от великолепието на всемира, защо се е освободил от мрачните догми и е пожелал свободата на духа.Едно мнение, които мога да дам на всеки, който го иска: когато пътувате с кола в Италия, не излизайте на магистралата освен ако не е напълно необходимо. Магистралите определено са удобни и бързи решения, но осакатяват преживяването, а както се казва в Италия, „окото също иска своето“. Пътят между Урбино на север към Сан Лео е живописен, не е много (около час), вие се и минава в подножието на хълма на Сан Марино, заобикаля го и се отправя към един съседен, по-малък хълм, където сякаш от самата скала е изникнал Сан Лео.
📷
Според легендата каменоделците Марино и Лео (светци на католическата църква, отшелници, дошли през ІІІ век от Далмация – историческа област, обхващаща части от днешните Хърватско и Черна Гора) пристигнали тук заради ремонта на стените на Римини и за да избягат от гоненията над християните от император Диоклециан. Св. Марин(ий), както е името му на български, всъщност изглежда е бягал по-скоро от една жена. И двамата били изпратени на хълма Монте Титано (днес хълмът на република Сан Марино), за да добиват камък от скалата, впоследствие Лео се оттеглил на съседния хълм – Монте Фелтро.
В различни епохи Сан Лео е бил сравнително важно място – и като отбранителна крепост, и като духовно средище, и като административен център. През него са преминавали личности като св. Франциск, Данте, а в тъмницата на крепостта е лежал алхимикът Джузепе Балзамо (или доктор Калиостро). Освен столица на херцогство Монтефелтро хълмът е бил също и собственост на Медичите до ХVІІ век, когато се включва към папските владения.
📷
Мястото е като излязло от епизод на “Игра на тронове” – крепостта има зловеща, но и героична слава; ако се интересувате от средновековни крепости, задължително се запознайте с плана и историята й. Аз лично никога не съм имала желание да виждам и да си представям какво се е случвало на клетниците, измъчвани там – крепостта разполага с подробна експозиция на инструменти за изтезания, плод на замъглените средновековни мозъци, от която всеки би загубил апетита и съня си...
📷
Интересното за мен в Сан Лео е долу – в селцето, владяно някога от крепостта. На скромно площадче в центъра му почти една срещу друга стоят две забележителни малки каменни църкви от XI и XII век (горе-долу на възрастта на Боянската църква) – по-старата е параклисът “Санта Мария”. Интериорът й спокойно може да е обект на описание на Умберто Еко! В цялата църква и най-вече в криптата долу има странна, сакрална, мистична атмосфера, каквато имат само толкова стари места. В центъра му има интересно декориран с римски елементи каменен саркофаг от VIII век.
📷
В интериора на катедралата пък са включени шест римски колони от I-IV век. В основите им се борят символи на греха и добродетелта, а ако се загледате по тях, може да намерите и риби (раннохристиянски символи на Иисус Христос); откриването им е трудно, но накрая, когато види добрия знак, човек изпитва истинско вълнение... На олтара са разположени частици от мощите на св. Лео, а в криптата обектът за поклонение и молитва е Дева Мария.
📷
Излизайки навън, човек може да си поеме свеж въздух и да се наслади на красивата гледка надолу към долината и нагоре – към крепостта.
На площадчето има две заведения, на които можеш да изпиеш следобедния си аперитив спокойно, без почти никакви хора наоколо. Пред вратата на единственото магазинче за ръчно изработени сувенири стои винаги симпатичната собственичка, която те кани да влезеш и да си избереш нещичко (невероятно за Италия, жената говори английски).
📷
В дъното на площадчето има малка сладкарница за сладолед – техният наистина е прекрасен. Ако искате да опитате хубав хляб, имат си и една хлебарница, която е нещо като легенда, казва се “Джордани”.
Най-типичният продукт за качествен спомен е един ликьор, който е характерен за Сан Лео. Казва се “Балсам Калиостро”, на името на доктора. Опитайте!
📷
Тази статия е публикувана първо в Момичетата от града.
Comments