Някъде там, в Лувъра, където на 24 октомври се открива блокбастър изложбата, отбелязваща 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи, има едно малко празно място за една малка рисунка. Тя е Витрувианският човек, може би най-известната илюстрация в историята, изследването на Леонардо върху идеалните пропорции на човешкото тяло. Тази рисунка е една от перлите в короната на Леонардо и би била такава и на изложбата.
Лувърът притежава пет от картините на Леонардо, който е нарисувал със сигурност 20 оцелели картини от общо (може би) 31, а в изложбата ще участват 140 негови творби, взети назаем от най-големите музеи и колекции. Издриваха и Salvator Mundi, най-скъпо продадената картина в историята, която потъна вдън земя, след продажбата й на неизвестен купувач, може би саудитския престолонаследник. Така или иначе тази картина вероятно не е на Леонардо, така че новините за нея и дали ще участва в изложбата, не се откриват лесно.
От 10 години Париж се готви за това събитие с усилен труд на изследователски екип, който е проучвал „отново и отново“ архивите и документите за живота на Леонардо, за да представят изложбата по по-различен начин.
Обикновено такива изложби се правят на принципа на „по стъпките на Леонардо“. Експертите винаги разделят живота му на 6 глави, съответстващи на неговите пътувания. Тази обаче няма да е такава – 140-те произведения ще дадат възможност Леонардо да бъде разказан по различен начин. От началото му като ученик на Верокио, изследванията му върху движението и светлината (chiaroscuro), пространството, формата, философските му картини, инженерните му изследвания, склонността му да недовършва работите си и т.н.
Витрувианският човек е много, много важна част от тази изложба, за която вече са продадени над 200 хиляди билета.
Преговорите за тези заеми на произведения на изкуството са много тежки, много специфични и много политически чувствителни – буквално е достатъчно да се смени едно правителство, за да се обърне всичко надолу с главата. А когато става дума за Италия, където така или иначе не се гледа с добро око на идеята нещо да се „дава“ на французите, след като Наполеон вече е направил доста, за да запълни коридорите на Лувъра с това, което е отмъкнал от италианското културно наследство, тази тема е дюшеш за политиците, подърпващи националната струна.
Преди няколко месеца новият директор на Uffizi отказа да даде каквото и да е на Лувъра за изложбата, заговори се дори за „студена война“ между музеите. В крайна сметка Uffizi ще даде четири произведения, но не картини – те ще останат на мястото си в специалната зала, посветена на Леонардо. Единствена картина на Леонардо, заета от Италия, която ще е изложена в Лувъра, е „Глава на жена“, недовършен портрет, който принадлежи Националната галерия в Парма. Освен това Ватиканът ще изпрати две картини, но те правят отделно споразумение – това са „Св Йероним“ и „Портрет на музикант“.
И стигаме до Витрувианския човек, който с триста зора беше даден на Лувъра за изложбата. Големи заглавия информираха какви тежки преговори е имало и как в замяна Лувърът ще даде творби на Рафаело догодина, когато пък се навършват 500 години от неговата смърт, и какъв шанс е това (междувременно Лондон бетонира центъра на тези чествания). Преди дни Франческини, новият министър на културата, и неговият френски колега финализираха списъка с произведенията, които ще бъдат разменени. И в този списък Витрувианският човек фигурира.
Да, но голяма организация, занимаваща се с опазване на културното наследство, Italia Nostra, обжалва решението с мотива, че рисунката е твърде крехка, за да бъде транспортирана където и да е от Венеция и рискува да бъде повредена от светлината в Лувъра и дългото й излагане пред публика.
По принцип тази рисунка се показва за кратко на всеки шест години, тази година вече е излагана и това е още един мотив на Italia Nostra “против“. Исканията на организацията бяха уважени от съда и Витрувианският човек засега няма да пътува. Допълнително Лидия Ферсо, началник на венецианския отдел на организацията, каза, че „всички технически доклади съветват против преместването на толкова крехка творба“.
Франческини започна преговорите през 2017 година, когато беше част от правителството на лявоцентристкото правителство на Ренци и всичко водеше към това, че ще има много плавно отдаване на творбите за изложбата. После правителството на коалицията между 5 звезди и Северна Лига спряха преговорите, а тогавашния министър на културата Алберто Бонисоли каза, че споразумението е неравностойно, а неговата заместничка Лучия Боргонзони направо обвини Франция, че се оптиват да присвоят центъра на честванията от Италия, и умозаключи, че „Леонардо е италианец, той само е умрял във Франция“.
Дали гроздето е кисело или Витрувианският човек наистина не е в състояние да пътува? Вероятно и двете. Италия загуби две огромни възможности да привлече стотици хиляди туристи към честванията на Леонардо и Рафаело, и така и не успява да организира "блокбастър" изложба. Показа неспособност за мащабно мислене, планиране, политическа воля и загуби. Националистите се отръкаха в "Ами те защо не ни дадат Мона Лиза, а?", вниманието е изместено към това, вместо към въпроса защо всъщност трябва да ходим в Париж и Лондон за тези чествания. Съдът спря всичко и насрочи следващо изслушване на 16 октомври, когато Дарио Франческини ще трябва лично да се яви и да обясни аргументите си „за“ една малка рисунка да намери мястото си в една голяма изложба.
Comments