Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Когато става дума за съвременно изкуство, Рим не е в челните дестинации, но това се дължи не толкова на това, че не се предлага изобилие от такова, а че масовата нагласа към Рим е класическа. Но Рим е вечен град и бъдещето му е също толкова вечно, колкото и миналото. В момента там можете да разгледате и изложбата на Себастиао Салгадо „Амазония“, за която Елица писа тук.
Националният музей на изкуствата на XXI век MAXXI е изключителен и само защото е проект на Заха Хадид. През 1998 година тя се преборва със стотици други кандидати като убеждава журито в своята иновативна архитектура, която отлично се вписва в градската средa и плановете Рим да гледа и към бъдещето. Музеят се намира в квартал (Фламинио), който е претърпял големи градски трансформации с времето, и днес е известен като един от най-културно разпалените в цялата столица. MAXXI е от другата страна на пътната ос на два архитектурни и културни обекта от първостепенно значение – Палацето делло Спорт на Пиерлуиджи Нерви и Аудиториума на Ренцо Пиано.
Музеят е от бетон, стъкло и метал – дори да не знаете, че е на Заха Хадид, достатъчно е да сте чували, че нейният подпис са плавните и динамични, женствени линии и ще познаете авторството на MAXXI. Естествено, както често се случва в Италия, нищо не протича гладко, така че до 2010 (когато е открит архитектурният сектор) са изпълнени редица изисквания, които в крайна сметка сбъдват желанието за „истински музеен кампус“, разпрострял се нашироко. Музеят има две основни изложбени зали – Maxxi Arte и Maxxi Architettura, които стоято около голямата централна зала и са опорни точки за всички останали функционални зони като кафене, стоящи около голямата централна зала с пълна височина, също действат като отправна точка за всички останали функционални зони като кафенето, книжарницата, аудиториума, образователните работилници, стаите за събития на живо, галерии теза временни изложби и колекциите от графика и фотография.
Погледнат отвън музеят е на слоеве. По-точно три такива, които намекват за историко-археологическите стратификации на Рим, но от друга са като дигитални слоеве (layers). Покривът на музея е с формата за типична за казарма „навеси“, които препращат към старата казарма Монтело, която е на същия парцел като музея. Пътеките вътре в музея са толкова разнообразни, че посетителят никога не се оказва на едно и също място, и постоянно има пред себе си нови и нови гледни точки. Голямо черно стълбище се откроява вертикално от входа и се свързва със система от тъкни окачени пътеки.
Бетон, стъкло и метал, бяло, черно и сиво са безспорните герои на музея, който е културна забележителност не само в Рим, но и в цяла Италия. Самият той е произведение на изкуството и пропускането му означава да не изживеете един от малкото примери за съвременна архитектура в Рим. Рядка емоция е да можеш да влезеш в „бъдещето“ и да погледнеш към „миналото“ отвън.
Comments