Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Портрети на Бартоломео и Лукреция Панчатики, 1540
Разкош на фона от син лазурит, белота на нежни ръце, осезаема фантасмагория от тъкани и лица „толкова естествени, че наистина изглеждат живи и че им липсва нищо, освен дух“ (Вазари). Името Бронзино предизвиква вечни образи, неговият интелектуален и артистичен път е не само живописен, но и поетичен, на фона на живот, наситен от събития – обучение с Понтормо, драматичната обсада на Флоренция и падането на републиката, тръпката от исканията за религиозна реформа, възхода на Козимо де Медичи и силата на неговите съдилища и двора, където Аньоло Бронзино заема своята официална роля, превръщайки се в олицетворение на „модерния маниер“.
Портрет на Бронзино от Алесандро Алори (параклис св. Лука, базилика на Светото Благовещение, Флоренция)
Аньоло ди Козимо ди Мариано или Бронзино е роден през 1503 година. Той не е потомствен художник, баща му е месар и на 14 години дава сина си да се обучава за художник при Понтормо, един от първите маниеристи. По една случайност до нас е достигнал вероятен портрет на Бронзино като дете – седнал е на стълбите в сцена от „Йозеф в Египет“ на Понтормо. Учителят има огромно влияние върху ученика, Понтормо от съвсем рано дава на Бронзино да рисува и то по важни поръчки като интериора на паракликса Капони в църквата Санта Феличита, включително олтара. Двамата дълго са почти неотличими като художници и вероятно партньори.
За първи път пътищата на Козимо Първи и Бронзино се кръстосват покрай сватбата на Козимо с Елеонора ди Толедо, когато Бронзино е ангажиран като част групата художници, натоварени с декорациите за сватбата и модернизацията на палацо Векио, за да се превърне в резиденция на младото семейство. След това Брозино бързо се утвърждава като официален портретист на фамилията и двора.
Основната цел на Бронзино е да предаде високомерна липса на емоции и статичност в портретите на семейството и флорентинския елит, като в същото време зашемети със скъпи детайли. Това аристократично спокойствие има много важна политическа цел. Разчетено като демонстриращо увереност, стабилност, непоклатима власт и богатство, този маниер се възприема бързо от другите европейски елити и повлиява портретите за поне век напред.
Най-известните творби на Бронзино са поредиците портрети на херцога и херцогинята (Козимо, Елеонора и децата им). както и портретите на придворните Братоломео Панчатики и съпругата му Лукреция. Облеклата им са толкова детайлни, че се превръщат в отделни герои от портретите, особено при портрета на Елеонора (още за този портрет прочетете тук и тук) и сина й Джовани, където роклята заема голяма част от платното. За тази рокля има дори научни спорове дали е съществувала изобщо и наистина ли Елеонора е погребана в нея или Бронзино я е нарисувал по мостри от тъкани. Каквато и да е истината, тази картина е най-важният образ на Елеонора като портретът има много версии, рисувани от ателието на Бронзино отново и отново.
Освен тези потрети, Бронзино рисува и т.нар „алегорични портрети“, които са по-малко известни, но също доста интересни като този на младия Козимо като Орфей или на генуезкия адмирал Андреа Дория, където е нарисуван в облика на Нептун. По това време лидерите обикновено се рисуват с блестящи доспехи, но тук основателят на династията Дория е нарисуван гол, което е рядкост за публични личности по това време. На тъмния фон са очертани част от платно и мачта на кораб, намекващи за ролята на адмирала, чието име е гравирано на самата мачта със златни букви.
Портрет на Андреа Дория като Нептун, 1550
Бронзино освен художник е и поет и отдава своята почит към Данте и Петрарка с техни идеализирани портрети, както и на други литературни фигури на времето като поетесата Лаура Батифери, която има впечатляваща кариера за времето си, изградена върху десетки сонети в прослава на Елеонора ди Толедо, покаятелни псалми и поеми, посветени на съпрузите й.
Портрет на Лаура Батифери, 1560
Поезията на Бронзино се отличава с много модерната за времето наслада от неприличното и с хомоеротични препратки. Поне две любовни поеми са посветени на любимия му Понтормо, а после и на ученика му Алесандро Алори, с когото живее до смъртта си.
Връзката с Козимо де Медичи не приключва кариерата на Бронзино – когато херцогът обмисля абдикация в полза на сина си, той се разплаща с художника и го уведомява в запазено писмо, че няма повече да му плаща. В отговор Бронзино пише дълго и много поетично благодарствено писмо (също запазено), в което отново и отново благодари, че му е платено и че иска да продължи да служи. И макар че днес Брознино е популярен най-вече с това, че с други като Ханс Холбайн Млади определят стила на придворните портрети в Европа, творби на Бронзино могат да се открият на много места из Флоренция в параклиси, църкви, палаци, с което е подписал и безсмъртието си в люлката на Ренесанса.
Comments