Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Често съм си мислела доколко е етично да ползвам напредъка на технологии като Spotify и нямам конкретен отговор. От една страна имам и личен пример у дома си, как развитието на технологиите може да изяде хляба на всякa бурмичка от музикалната (конкретно) индустрия. Мъжът ми е типичен пример за такъв човек, който губи 30+ години работа и бизнес, защото вече никой не се интересува от касети и музикални дискове, и си ги сваля от интернет. От друга, разбирам чудесно, че еволюцията на технологиите изисква адаптация, а не плач. Така е било винаги – от игличка на грамофона към касета, от касета към диск, от диск към плеър, от плеър към стрийм услуга – все някой е елиминиран по веригата, обикновено дребните риби.
Тази тема е разгледана много добре в шведския минисериал The Playlist по Netflix, който разказва историята на Spotify и е поредният сериал тази година, който хвърля светлина върху развитието на стартъпи след The Dropout (Тheranos), WeCrashed (WeWork), Super Pumped: The Battle for Uber (за бившия шеф на Uber Травис Каланик). Изглежда, че въпросът, който всички тези сериали задават, е дали тези технологични еднорози са реално огромни престъпления? Но за разлика от тях, The Playlist не документира грандиозен срив, нито „енигматична“ фигура с огромно его. И затова е много по-интересен, защото Spotify е нещо в развитие, ние не знаем къде отива, ние няма да се върнем към дисковете никога – технологията е тук и всмуква цяла една огромна индустрия като в черна дупка. Понастоящем, ако сте ежедневни потребители на платформата, както съм аз, знаете за това как Spotify плаща огромни пари на подкастъри като Джо Роугън и сключва сделки за десетки (всъщност стотици) милиони с Меган и Хари например, докато музикантите разчитат на наставления за „правилно използване на платформата“, от която им плащат нещо като 10 долара месечно, ако изобщо. Но лайковета, както казва една от героините в сериала, не плащат сметките и Spotify ще трябва да намерят справедливо решение, което вероятно ще дойде с някакъв вид регулация.
Всъщност, както всяко чудовищно деструктивно нещо, и това започва от една приятна и благородна идея – музиката е като „слънцето и въздуха“ и трябва да е безплатна за всички, и има начин никой по веригата (музиканти, музикални къщи) да не е ощетен. Естествено, последното ниво на индустията (търговците) е елиминирано директно, но така работи капитализмът. Логично раят на социализма Швеция е в състояние да сътвори такава идея и е родината на торент сайта Pirate Bay. Така че, когато най-големият пиратски сайт набира скорост и всички започват да „свалят“, се намира това момче, Даниел Ек, което си задава въпроса не може ли да се подобри този процес, той да стане по-бърз, по-красив, достъпен, лесен и по него да не текат само порно реклами. А, и да е легален, с платени авторски права. Даниел е убеден, че прави нещо прогресивно, защото иначе всичко (филми, книги, музика) изтича през канала на пиратските сайтове. И погледнато от тази гледна точка, е точно така.
Хубавото в тази поредица е, че се съпротивлява на идеята, че Ек е някакъв велик визионер. Той е типичен 20 годишен нърд, който пише кодове по гащи и потник в квартирата си в Стоклохлм, докато яде мазна пица, после продава кода (услуга за таргетиране на реклами) и първата му работа е да си купи червено Ferrari, с което да ходи до McDonalds, докато чака следващото IT предизвикателство. Той не сменя якенцето си изобщо в първите епизоди и дори е съмнително колко разбира Spotify като бизнес. Ек и още една шепа програмисти са привлечени от играта да създадат нещо абсолютно ново, в процеса на което променят парадигмата на интернет. Даниел Ек не е централната фигура в историята на Spotify, ето защо всеки епизод разказва историята на платформата от гледната точка на още няколко ключови лица – съдружника, шефа на Sony в Швеция, адвоката, маркетинг експерта, програмиста ... а накрая идва моментът да чуем и гледната точка на събирателния образ на музиканта.
С напредването на разказа, той става все по-интересен, тъй като различните (понякога противоречиви) гледни точки към събитията изграждат по-структурирана история. Разбира се, краят е отворен, защото Spotify е част от живота ни вече и не знаем какво ще ни донесе този свят на технологии и идеи утре.
Това, което искам да отбележа е и, че сериалът е шведски. Аз не обичам европейски филми и сериали (освен няколко скандинавски), защото ги намирам много лениви и разтегнати. Но The Playlist намира достатъчно бързо темпо, за да е в тон с топ-сериалите в Netflix, като в същото време се усеща европейска улегналост, което е много приятно разнообразие. Гледах почти всички епизоди в понеделник вечерта, когато още не беше „на радара“ на класацията с фаворити, но вече е в топ 10. Според мен заслужава да влезе и в топ 3, аз му давам висока оценка и малко време да се заговори за него доста по-активно.