Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Собственост на Националната галерия в Лондон, картината на Густав Кимт „Портрет на Хермине Галия“ е част от изложбата Whistler's Woman in White. Портретът на Галия е нарисуван през 1903 година, Хермине е дъщеря на Карл Витгейщайн. Тя няма нищо общо с Джоана, страстната музата на Уистлър и представлява едно друго „бяло“ – такова, илюстриращо лукса, богатството и стила в началото на ХХ век. Климт сам избира роклята, за да покаже традиционния начин на живот по това време, но тази картина е и един от първите примери за мозаечните форми, които после ще развие, повлиян от византийското изкуство. За разлика от Джоана, Хермине е напълно благоприлична съпруга, зрителят не трябва да си представя нищо под бялата рокля, а историята, която разказва Климт с този портрет, е за високо обществено положение и модерност. Родена е в Хамбург и е съпруга на Мориц Галия, който е управител на една от най-модерните газови и електрически централи в империята, разбира се много богат човек, а двойката е сред членовете на виенското висше общество с еврейски произход, които са много възприемчиви към модерното изкуство и култура. Хермине е с перфектно оформена и структурирана прическа, много модерна за позиране. На портрета не е обърната напред, както повечето модели от картините на Климт, а е под малко по-различен ъгъл. Лицето й е закръглено, бледо, косата й контрастира с бялата рокля и бледостта й, а Климт изключително държи да подчертае бузите на моделите си в цвят, за да внесе по-жив и чувствен елемент – максимумът „страст“, който може да си позволи.
Фокусът на този портрет е в бялата кремава рокля със светлосин отенък – множество шифонови волани минават през роклята, завихрящи се към врата на Хермине, а в основата има нещо характерно за Климт – той не рисува краката и обувките на моделите си и така създава ефект, сякаш „летят“. Всъщност рисуването на шифонов материал и волани е една от най-трудните задачи, тъй като освен, че текстурата трябва да е прозрачна, трябва да се виждат и слоевете под нея. С таланта си Климт знае как да изрази благородната чувственост чрез дрехата и характерния блясък на коприната. Нищо повече не се иска за портрета на жена от висшето общество.
През 1938 година националсоциалистите брутално изгонват семейство Галия от Виена и те напускат дома си, но успяват да пренесат портрета на Климт и част от мебелите на стилния си дом в Австралия. Хермине остава безсмъртна чрез портрета си, но за разлика от Джоана, която можем да си представяме като реална жена от плът и кръв, и се чувстваме близки до нея, Хермине остава студена и отдалечена, повече като символ, отколкото като личност, нищо че е с много години по-млада от жената в бяло на Уистлър.
Comments