Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Един от най-големите архитекти на съвременността, със статут на живо национално съкровище в Япония и носител на наградата Прицкер, Тадао Андо е самоук. Роден през 1941 година около Осака и отгледан от баба си, в началото той се развива като боксьор, докато не отива в Токио и вижда хотел Империал на Франк Лойд Райт. Очевидно впечатлението е такова, че Тадао Андо изоставя бокса и се посвещава на архитектурата – посещава вечерни уроци по рисуване, учи дистанционно интериорен дизайн, но най-вече пътува до всички известни сгради, до които може да достигне и така се запознава с работата на Льо Корбюзие, Мис ван дер Рое, Луис Кан и други, а през 1968 година основава свое студио – Tadao Ando Architects and Associates. Оттогава е изпълнил над 300 проекта като поне 50 от тях са музеи и мемориали.
Япония е повлияла изключително работата на Тадао Андо и се смята, че архитектурният му стил напомня хайку – представя красотата на простотата, на „нищото“. Другата дума, с която се свързват сградите му, е „дзен“, заради духовните усещания и връзката между природата и архитектурата. Сградите му най-често са от бетон и стъкло и не ги претоварва с никакви датайли. От традиционно японските сурови текстури и стремежът му към единство с природата и улавяне на светлината, се раждат някои забележителни музеи, a други получават нов облик.
На 22 май тази година беше открит новия музей за съвременно изкуство в сградата на търговската борса от XVIII в. Мястото е в сърцето на Париж, между Лъвувъра и центъра Помпиду и е постоянен дом на колекцията Пино. Елица вече го посети и можете да прочетете отзивите й тук. Както вече се случи и с палацо Граси и митницата във Венеция (друг постоянен дом на колекцията Пино), проектът за реставрация е поверен именно на японския архитект.
Франсоа Пино е голям почитател на минималистичната естетическа чувствителност, направена от строгост чистота на Андо и не мисли два пъти, преди да го покани: „Той за мен е един от малкото архитекти, които могат да установят фин диалог между формата и времето, както блестящо демонстрира във Венеция“.
Проектът на Тадао Андо не е само реставрационен, сградата на търговската борса е трансформирана с пълно зачитане на историята и старите елементи, което не пречи тя да е напълно реновирана и привлекателна по един много „японски“ начин. За това Андо създава чиста геометрична форма вътре в нея: кръг в кръг.
Търговската борса е кръгла сграда с диаметър 38 метра, в която вътре Андо поставя втори цилиндричен обем от открит бетон с диаметър 29 метра, оставяйки пространстовото наоколо празно, с изключние на връзките за достъп до изложебените галерии и страничните пространства. Цилиндърът не достига до купола, което позволява естествената светлина от горните прозорци и стъкления купол да навлиза и разпределя в цялата сграда. Рампите, по които става достъпа до изложбените зали, се развиват около този нов обем – вдъхновението със сигурност е от Франк Лойд Райд и музея Гугенхайм, но в същото време проектът си остава напълно „Андо“.
Проектът на японския архитект прави възможно оборудването на новия музей с десет нови изложебени галерии, които могат да се разглеждат като едно цяло и като отделни изложбени места. В допълнение на това е построена и зала с 284 места с фоайе и студио в мазето за аудио-визуални проекти.
Comments