top of page
pavlovitch

ИВ СЕН ЛОРАН И ПИЕР БЕРЖЕ – ЕДНА СРЕЩА, ЕДНА КОЛЕКЦИЯ, ЕДНА ЛЮБОВ

Елица Павлович

Те се влюбват в един миг, любовници са осемнайсет години, обичат се петдесет. Кой е Ив Сен Лоран знаят всички – и не просто защото той променя завинаги начина, по който се обличат жените, а защото променя начина, по който мислят и по който се чувстват, а това е далеч по-трудно. Ив Сен Лоран е гений, един от малкото в изкуството на модата, така ефимерно. Зад неговата слава и успех обаче седи един друг мъж – умен и сериозен.


„Аз станах бизнесмен, защото това беше нужно на Ив“ – казва Пиер Берже. Целият му живот е посветен на това Ив да успее, а делото му да остане безсмъртно. Ив, с когото не може да се живее, но двамата запазват общата си собственост, огромната си колекция и когато френската държава разрешава еднополовите бракове се женят – дни преди Ив Сен Лоран да си отиде завинаги на 1 юни 2008 година.


Пиер Берже вижда за първи път Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор и още тогава усеща, че тази среща е съдбовна. Ив Сен Лоран на свой ред вижда Пиер Берже когато ги запознават на вечерята след представянето на първата му самостоятелна колекция за модна къща Диор през 1958 година. По онова време Пиер живее с голямата си любов – художника Бернар Бюфе – но нищо не е по-голямо от любовта към Ив. След първата вечеря двамата не се разделят, по-късно Пиер Берже сравнява тази среща с удар от мълния.



През 1961 година е създадена модна къща Yves Saint Laurent, благодарение на инвеститорите, които Берже намира. Да намира пари винаги е само негова работа, това е желязна уговорка между двамата. Пиер казва, че негласното им споразумение е като Берлинската стена – той никога не се меси в дизайна на Ив с търговски съображения, Ив никога не го пита за пари. В момента на света просто не съществува модна къща, която да работи така. Двамата са идеален тандем – Ив Сен Лоран признава, че Берже е всичко онова, което самият Ив не е, че той е силният от двамата, на когото може да се опре, когато не му достига въздух.


В света на модата въздух често не достига. Тревожен, депресивен и вечно неспокоен, Ив Сен Лоран не е роден за бизнес. Той е щастлив само два пъти годишно – когато се покланя след пролетната колекция и след есенната. През другото време търси как да избяга, изпробвайки всички видове наркотици, но най-вече с много алкохол. На 6 март 1976 година Берже се изнася от общия им апартамент в хотел. Наблизо. Той винаги остава наблизо, той разбира всичко и до край се бори да запази бизнеса и живота на Ив. Някои от стъпките му са правилни, други не толкова.



Двамата притежават няколко къщи, сред които най-любима е тази в Маракеш, където сега е разположен музеят на дизайнера. В парижкия им апартамент е събрана огромната им колекция, която съчетава невъобразимо разнообразие от неща – двамата я наричат „предмети от случайни срещи“, защото с еднаква страст купуват и от търговете за изкуство, и от пазарите в Мароко. Ив обича красивите неща толкова много, че понякога първата нощ спи с тях в леглото си, като децата.


През 2002 година Ив Сен Лоран се оттегля от модата. Причините са много – двамата с Пиер вече не притежават бизнеса, дизайнерът е вече уморен и болен, а и неговата естетика е все по-ненужна в свят, в който неудържимо настъпват дънките и найковете.


За Пиер Берже остава задачата да запази паметта за общата им работа завинаги. Той основава фонд Fondation Pierre Bergé — Yves Saint Laurent, който управлява целия архив и наследството на дизайнера. Създава два музея с името на Ив Сен Лоран и не доживява 25 дни до откриването на този в Маракеш. Продава голяма част от колекцията, за да има пари за фонда и да е сигурен, че паметта на Ив ще остане вечна.



Тази година, на 29-ти януари, шест знаменити парижки музея откриха едновременно изложби в памет на годишнината от първата колекция на модна къща Yves Saint Laurent през 1962 година (прочетете повече за това тук) . „Свикнал съм да превръщам спомените си в проекти“ – казва Берже приживе. Този проект със сигурност им харесва – на него и неговия Ив там, в небесния Маракеш.


Comments


bottom of page