Елена Миланова
Instagram: my.italian.days
Изложба съпоставяне като “The Cool and the Cold” може да предизвика спомени у тези, които са преживели Студената война и нейната черно-бяла реалност, но и да разшири представата им за изкуството, поставено в нов контекст.
Изложбата в Берлин е подредена почти хронологично, така че в началото се демонстрират разликите и контрастите – източният свят е мрачен и тежък, а западният лъскав и цветен и това се повтаря отново и отново в творбите на Рой Лихтенщайн, Робърт Индиана и Анди Уорхол от САЩ, и Игор Попов, Саркис Мурадян и Владимир Микита от Съветския съюз. Но колкото по-напред се отива, толкова двата свята започват да се сливат визуално в по-широк микс от стилове. В резултат произведения, вдъхновени от улицата, на Кийт Харинг и Жан-Мишел Баскиа са до колажната картина на Арман Григорян, смесваща символи, изображения и думи. Аз лично съм добре запозната с духа на социалистическото изкуство, от което гледат образи на обезумели вдовици и затова са ми по-интересни не разликите, а приликите и художниците „неконформисти“, които работят подривно срещу цензурата на съветското изкуство.
Един такъв художник е Владимир Янкилевски (1938–2018). В берлинската изложба неговата картина „Атомна електроцентрала“ (1962 г.) е поставена в една зала с Полък и Джаспър Джоунс. Картината му е абстрактна и се състои от пет панела с неясни топографии в сиво, жълто, кафяво и зелено. В компанията на Джаксън Полък и Джаспър Джоунс изглежда като напълно като западна творба.
"Атомна електоцентрала" е рисувана, когато Янкилевски е на 23 години в неговата студентска стая и е опит за бягство от познатия свят в друго пространство, както е „Тотална инсталация“ на Кабаков (прочетете за Кобаков тук), само че Янкилевски го направи почти десетилетие и половина по-рано.
Янкилевски е художник, чиито картини днес се намират в най-големите музеи. Той дръзва да рисува в абстрактния стил на руските авангардисти от началото ХХ век, потиснати при Сталин и обругани при Хрушчов. Първите му картини са от 1958 година. Негов учител е Едли Белютин, преподавател в първата година на следването му в Политехническия институт, който бива изхвърлен от там бързо, но не и преди да предаде азбуката на модерното изкуство на студентите си.
Владимир Янкилевски е художник, който не може да бъде приписан към никаква конкретна „школа“ или традиция, а стилът на неговото изкуство, който може да се характеризира като метафизичен концептуализъм, е труден за възприемане дори от подготвени зрители. В Русия смятат, че е твърде модерен, суров, а картините му не са универсални в декоративно отношение и неподходящи за интериор.
Владимир Янкилевски умира през 2018 година в Париж
Огромните полиптихи се превръщат в любимата му форма още като студент – той рисува „Атомна електроцентрала“ от пет части върху картон, защото няма пари за платна. Картината е сглобена за печално известната изложба „30 Години на MOSSKh“ в московския манеж, където се появява на посещение самият Хрушчов. Картините на Янкилевски заемат три стени на една от залите на втория етаж. Председателят пита „Това какво е?“, а художникът отговаря, че това е триптих номер 2 „Две начала“, а Хрушчов казва „Не, това е мацаница!“, на което Янкилевски дръзва: „Защо, Никита Сергеевич, се провопоставяте на съвременното изкуство, та Вие бяхте първият, който започна процеса на десталинизация?“, а Хрушчов отговаря: „Що се отнася до изкуството, аз съм сталинист", с което затваря вратата за различно изразяване.
На тази изложба присъстват чужденци, срещу което Хрушчов възроптава: „Как смеете да каните чужденци на изложбата?“, на което някой се оправдава: „Но те са кореспонденти на прогресивните комунистически вестници“, а Хрушчов казва: „Всички чужденци са наши врагове!“
Един от присъстващите чужденци е именно Питър Лудвиг, който после купува „Атомна електроцентрала“ за своя музей в Кьолн, където се намира и до момента, а сега може да се види в изложбата „The Cool and the Cold” като един символ на плахия опит за приближаване до Запада във времена, в които това е напълно невъзможно.
Kommentare