КОГАТО ПТИЦИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В БРОШКИ – ПИЕР СТЕРЛЕ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Роден в семейство на банкери, но без никакъв усет за финанси, създател на някои от най-красивите бижута на ХХ-ти век, но почти непознат с името си – Пиер Стерле с основание е наричан „кутюрие в бижутерията“.

Роден през 1905 година, Пиер Стерле остава сирак на десет годишна възраст и е изпратен при вуйчо си в Париж. Вуйчото е бижутер и това определя бъдещата професия на Пиер. Отначало той се учи от чичо си, но през 1934 година взима заем и започва свой собствен бизнес. Моделите му са много популярни, като той работи и като дизайнер по поръчка за най-големите бижутерски къщи като Boucheron, Chaumet и Ostertag. Освен това има и доста частни клиенти, като например писателката Колет, която е влюбена в украшенията му. При него си поръчват бижута клиентките на Диор, Баленсиага и Жан Десе.

След войната бизнесът на Стерле върви много добре и той се мести в ателие близо до площад Вандом. Самият той мрази да бъде наричан „дизайнер“ и сам се определя като „кутюрие“ – създател на висша мода в бижутерията. Това се потвърждава и от неговия бизнес модел. Ателието му е на третия етаж и подобно на JAR в наши дни, Стерле отказва да има магазин на нивото на улицата, нито каквато и да е витрина, с която да привлича клиенти. Това не се и налага, сред редовните му клиенти са кралят на Египет, шейхове от близкия изток. В средите на колегите си Стерле е достатъчно известен, той печели най-престижната награда в бижутерията De Beers Diamond Award през 1953 година и след това още две години подред, което затвърждава репутацията му на един от най-добрите бижутери в света.

Основното вдъхновение на Стерле е природата, като той особено много обича птици.

Колегите му в гилдията казват, че той може да обработва злато както никой друг на света. Своята техника самият Стерле нарича „ангелска жица“, толкова тънки са нишките. Крилете на птиците му и листата на растенията трептят като живи.

През 1955 година Пиер Стерле решава да пусне на пазара два парфюма. С характерния си максимализъм той поръчва много скъпи опаковки и производството оскъпява продукта неимоверно. Макар да е син на потомствени банкери, Стерле няма никакъв усет за финанси. Авантюрата с парфюмите е пълен провал, той продава на загуба и много под себестойността на продукта. Спасяват го бижутата.

През 1966 година той е първият бижутер, поканен да вземе участие в биеналето на дилърите на антики в Париж. Там той представя „Храмът на любовта“ – стъклена пирамида с подноси от бял корал, на които са подредени бижутата му – цветя, птици, морски същества. Успехът е огромен и Пиер решава, че е крайно време да отвори магазин. Той е вече над 60-годишен и през целия си живот е имал само ателие.

Изглежда изборът му да не търгува, а да работи за частни клиенти, е много правилен, защото магазинът му фалира. През 1976 година Пиер Стерле продава целия си бизнес на бижутерската къща Chaumet и до края на живота си работи като техен технически консултант.

Злощастната финансова история на Стерле води до там, че днес неговите бижута са част от каталога на бижутерските къщи, за които е работил. На техните търгове и изложби често се вижда неговото име, но то е само част от голямата компания и остава на втори план. Всъщност това е съдбата на почти всички таланти, попаднали в корпоративния свят.