Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Да се обединят в един музей колекциите на Щукин и Морозов е най-голямата мечта на Ирина Антонова и мисията на живота й, която тя така и не успява да завърши приживе.
Колекциите на Сергей Щукин и Иван Морозов са легендарни. Двамата купуват изкуство до 1914 година, когато заради войната руските банки спират да превеждат пари в Европа, през 1918 година колекциите им са национализирани, а през 1920 година обединени в Единен държавен музей на новото западно изкуство. След войната, лично по заповед на Сталин, този „упадъчен“ музей е закрит, а експонатите в него на случаен принцип са разделени между Пушкинския музей и Ермитажа. Днес тези два музея излагат наследеното от тях в цялост, но мечтата на Антонова е да обедини колекциите, като за целта частта от Ермитажа трябва да бъде върната в Москва – в крайна сметка и двамата са московски колекционери. Засега директорът на Ермитажа е против.
Каква е историята на Щукин и Морозов и защо те са най-големите колекционери на Русия в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Те са от старообредни семейства и от Москва – град със силно консервативна визуална култура. Необяснимо е какво ги насочва към съвременното изкуство. И двамата събират импресионисти и постимпресионисти или творби от така наречения Сребърен век. И двамата са с безупречен вкус – те не купуват просто картини на даден автор, защото особено за по-търсените автори качеството на творбите често варира, но Щукин и Морозов избират само най-доброто. Ако нещо им хареса, не се пазарят. Морозов е известен в Париж с прякора „руснакът, който не се пазари“.
Портрет на Морозов, 1910 г
Приживе и двамата колекционери купуват ново, живо изкуство, все още много смело, различно и налагащо се със скандали. В Русия това е особено трудно, вкусовете са консервативни и на практика има точно четирима сериозни колекционери на френско изкуство и те са от две семейства. Това са наследниците на богати търговци на текстил Сергей Щукин, братята му Пьотр, Дмитри и Иван и братята Иван и Михаил Морозови.
Това са колекционери с мисия.
Щукин щедро споделя колекцията си с всички, Морозов по-пестеливо. В периодичния печат дори има снимки от колекциите им, това е истинска революция в изкуството. Много интересно е да се проследи как студентите от академията рисуват в сюжети и цветове, напълно синхронизирани с последните постъпления в щукинската колекция. В почивните дни всеки може да отиде, а когато има време, Сергей Щукин сам разхожда хората из дома си. Към 1911 година вече е ясно, че двамата възнамеряват да завещаят колекциите си на Москва.
Портрет на С. Щукин, 1915 г.
Много показателна е историята с картините „Танц и музика“ на Анри Матис. Щукин ги поръчва през 1910 година, това са огромни по размер платна, само от три цвята, с големи голи тела, абсолютно скандални. Има анекдот по този повод, който разказва как показвайки на своите гости платното, Щукин казва иронично: „Побъркан я е рисувал, ненормален я е купил.“ Цената, за която Щукин поръчва на Матис картините, е най-високата за съвременно произведение към онзи момент. Разбира се, Щукин разрешава на Матис да изложи двете нарисувани картини на есенния салон в Париж и те са обругани от всички, освен от Гийом Аполинер, който вижда в тях нещо уникално.
Повлиян от лошия прием, Щукин оттегля поръчката си и си тръгва. Тук има любопитен детайл – Щукин си тръгва с влак и това му дава много време за размисъл. Във Варшава той слиза и пуска телеграма, че ще купи картините, а от Москва изпраща на Матис извинително писмо. В него той казва, че се срамува от своето малодушие и че независимо от критиките, ще купи „Танц и музика“, като ще се опита да свикне с картините, защото вярва на Матис.
Двете картини на Матис стоят на стълбите в имението на Щукин и там те изглеждат като нарочно направени за това място и гостите му често ги наричат „фрески“ – тоест все едно са нарисувани на стената. Те се превръщат в интегрално изкуство, неразделна част от неговия дом – нещо, което не е типично за време, в което основната мисия на картината е да може да се окачи навсякъде и да се мести произволно. Матис много добре е изчислил комбинацията на движението на танца със стълбището и Щукин често казва, че Матис му помага да се качва по стълбите – впрочем Матис идва лично в Москва, за да избере мястото. В столовата на Щукин има 16 картини на Гоген, подредени така плътно, че са почти неразличими и гостите му ги сравняват с иконостас. С тях историята е подобна – Щукин купува първия си Гоген и дълго го държи в кабинета си, за да свикне с него. След това изкупува почти целия таитянски цикъл.
Повлиян и провокиран от картината на Матис на стълбите на Щукин, Морозов веднага също си поръчва нещо подобно, само че триптих, нарисуван от Пиер Бонар. Той се нарича „Средиземно море“ и представлява три дълги картини, които прекрасно огряват и стоплят дома му в дългите зимни вечери. Трите картини на Бонар са много необичайни, защото те не са по европейски центрични като изображение, а всяка сцена от тях е сама по себе си, по подобие на източното изкуство. В тази радикалност личи смелостта и вкуса на колекционера.
Щукин и Морозов не купуват изкуство, за да инвестират пари. Те го правят от любов към изкуството и това личи по факта, че те никога не продават.
Те не следват онова, което е модерно, а следват страстта си и в някакъв смисъл са куратори на цялостния артистичен процес на времето – насърчават определени процеси и творци. Двамата емигрират, като преди това Морозов става пазач и екскурзовод в собственото си имение, той изобщо не може да се примири със загубата и умира скоро след заминаването си – през 1921 година, а Щукин живее до 81-годишна възраст и умира през 1936 година в Париж.
Разбира се, някои от картините им са продадени от съветското правителство, но все пак много голяма част оцеляват.
Днес оценката им е около пет милиарда долара за колекцията на Морозов и осем и половина за Щукин.
И докато наследникът на Морозов не се е примирил със загубата, правнукът на Щукин дарява оцелялата от дядо му колекция с графики на Пушкинския музей очарован лично от Ирина Антонова.
Та обича да повтаря, че музеят на новото западно изкуство е създаден седем години преди МОМА и е на практика първият такъв в света. Сега, след смъртта й, вече се дочуват гласове, че създаването на този музей ще е най-големият паметник и ще нареди името й редом до тези на двамата велики колекционери – там, където й е мястото.
Kommentare