Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Комедията за младата Екатерина II, която се омъжва за Петър III е дело на Тони Макнамара, сценарист на „Фаворитката“. И е забавление, което не е за пропускане. Ревюто ни можете да прочетете тук и да гледате сега всички 10 епизода в HBOGO. В главните роли са Ел Фанинг и Никълъс Холт, които са сензационни в ролите на Екатерина и Петър.
Сериалът проследява младата Екатерина в месеците между пристигането й в Русия до възкачването й на трона на империята, когато за много кратко време съзрява от простодушна пруска девойка, която си играе с кукли, до мастърмайнд на дворцов преврат. И разбира се стилът й е огледало на тази трансфмормация, успоредно с адаптирането й към напълно непознатото общество и среда.
За костюмите в сериала отговаря Емма Фрайър, която няма чак толкова сложна задача – еволюцията на главната героиня е ясна. Първият елемент, който заковава дизайнерката за Екатерина, е корсетът, за да се увери, че силуета на Ел Фанинг ще бъде правилен всеки път. Вторият е промяната на цветовите нюанси– от наивни момичешки рокли в ментови и слънчеви цветове и розово, до тюркоазени кафтани и рокли от златен брокат.
Екипът на „Велика“ не е имал за цел да проучи щателно гардероба на империатрицата и придворните, поради което костюмите приличат по-скоро на сценично, оперетно облекло. Това не дразни, защото сериалът е сатиричен. Достоверни са обаче цветовите гами – руският двор наистина е предпочитал много бижута и бонбонени цветове, за да изглеждат по европейски.
Поначало „Велика“ не претендира за историческа достоверност и може да се отнася спокойно и до някоя друга историческа личност. Най-малкото Петър III изобщо не е син на Петър Велики (както е показан) , а разликите между истина и измислица са дори нарочно подчертавани в истерично смешни моменти (хора на чернобилските „светещи“ момичета, сцените, в които се обсъждат уникалните шведски кюфтенца или Вставай страна огромная – един от най-мощните съветски химни, който всъщност е написан през 1941 година и т.н). Ясно е, че и костюмите са полет на фантазията. В деня на атентата например Екатерина е в пурпурно розова рокля, а истинската Екатерина е била във военна униформа.
За работата си по сериала Емма Фрайър се обръща за вдъхновение към музея Виктория и Албърт и колекциите на Кристиян Диор, Александър Маккуин и Джани Версаче. Дизайнерката има голям опит в пазаруването за продукции (пазарувала е например за костюмите на „Влюбеният Шекспир“). Платовете намира във Великобритания и Франция, а аксесоарите в Италия. За да даде на актьорите една идея удобство в тези сложни тоалети, някои тъкани са съвременни и не са съществували през XVIII век – ориентира се за тях, докато се разхожда из лондонския Harrods. Голямо предизвикателство се оказват копчетата – някои мъжки костюми имат поне по 30 копчета, много от тях са закупени на антикварния пазар в Портобело. Костюмите почти изцяло са ушити специално за продукцията.
Дворът е облечен в тон с Екатерина, но не и в тон с Петър. Това е логично, защото Екатерина в началото е една идея по-важна от която и да е придворна дама, а Петър трябва да остане уникален през цялото време. Сред придворните най-интересна е лелята на Петър Елисавета, която е нещо като разюздана нимфоманка и тоалетите й са подходящи за вертеп, но това някак си й се разминава, вероятно и защото тя е довереница на Петъри двамата си приличат – в една сцена е с пола над коленете, например. Определено дразни, че по-низшите класи са облечени в нещо като стилизирани народни носии, за да се подчертае мястото им и все пак изобщо не виждаме нищо особено руско в тях.
Гардеробът на Петър следва героя. Той е тъп, луд и много прекален. Затова Емма Фрайър облича Никълъс Холт в тоалети, вдъхновени пищните колекции на Версаче – императорът носи животински щампи, козина, кожени панталони и перлените гердани на майка си. В един от епизодите облича пола, което вероятно е препратка към увлечението на истинската Екатерина към организирането нa вечери, на които кара придворните мъже (включително Орлов) да се обличат като жени и дори организира травеститски бал, на който жените са облечени като мъже и обратно през 1790 година.
И въпреки, че не мога да нарека работата по костюмите на „Велика“ величествана, то Емма Фрайър определено е изпълнила целта и е в сихнрон с посланието към зрителите – това е история, която само донякъде е истина.
Comments