Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Има нещо омагьосващо в старите портрети, с кротко позиращи жени, косите им идеални, ръцете скръстени в скута, лицето сериозно, съвсем млади. Животът им е пред тях – с много деца, затворени у дома, вечно бременни, с тежки раждания. Не случайно портретите на младоженеца и булката нидерландците рисуват отделно – вторият често подлежи на замяна. Когато на такъв портрет в скута на младата жена има животинка, моята асоциация е с „Дамата с хермелина“ на Леонардо. И макар че картината на Алисън Зукерман очевидно препраща към „Дамата с еднорога“ на Рафаело, именно портретът на Леонардо смислово е по-добър контрапункт за това какво в изобразяването на женските модели е променил ХХІ век.
„Искам да разкажа различна история“ – казва художничката Алисън Зукерман. И я разказва като колаж от всякакви картини и изображения, от напълно различни епохи, смесени първо дигитално, а после и дорисувани – „рисуването кара образа да пее“ – казва художничката. Така в познатия сюжет на седналата дама има много неочаквани детайли. Основното обаче е запазено – тя седи с еднорога в скута, гледа някъде в страни от нас, според въведената от Леонардо традиция, бижутата, косата, ръката на показ – всичко е уж по канона, но не съвсем.
Колажите на Алисън Зукерман целят да направят жените не изкусителни, а самоуверени. Затова например еднорогът е наречен просто „домашен любимец“. Картината й се казва „Жена със своя домашен любимец“. Еднорогът е много силен символ в нашия век – той веднага подсказва за успех, постижения и светло бъдеще – все неща, от които жените векове наред са били лишени. Смеещата се уста и фриволно развятата коса също са очевиден символ за свобода. Пикасо – някъде отзад – просто вече няма думата. На фона на строгия фон с геометрични форми и сериозните лица на хората отзад, жената с еднорога е като Пипи – плитките й стърчат, смее се с цяло гърло и няма кой да й се изпречи насреща. Особено ми харесва каква огромна ръка има, с която така е приклещила еднорога, че той просто няма къде да мърда.
Ето точно това е, което ми напомни за „Дамата с хермелина“. В музея в Краков, където е изложена в момента, в цялата зала е тъмно и има само една картина – тази.
Момичето на картината, което с почти абсолютно сигурност е Чечилия Галерани (както е почти абсолютно сигурно, че Леонардо е нарисувал тази картина), е точно като живо, невероятно красиво, нежно и младо, а звярът в ръцете му сякаш диша и всеки момент ще скочи към зрителя. Снимките изобщо не предават това особено усещане, сякаш мускулите под кожата на хермелина се движат.
През ХХІ век технологиите позволяват да се направи достатъчно прецизен анализ на картината и френският учен Паскал Коте установява, че всъщност „Дамата с хермелина“ е рисувана на три етапа, като това са три различни по сюжет картини.
Чечилия е любовница на Лудовико Сфорца (ил Моро) и се смята, че той поръчва портрета й на придворния художник Леонардо. Първият портрет изобразява само Чечилия, без никакво животно. Тя е достатъчно очарователна и съвършена и сама на портрета, както впрочем са жените на останалите портрети, останали от Леонардо. Лудовико обаче иска да присъства на картината и избира да е в образа на хермелин. Той е наричан „белия хермелин“, макар че е мавър, удостоен е с ордена на хермелина и това е достатъчно елегантен начин да е до Чечилия на портрета й. На втората версия на картината Леонардо добавя малък сив хермелин. Лудовико очевидно не е доволен и Леонардо прави трети вариант, достигнал до нас, с голям бял хермелин. Посланието е видимо на пръв поглед – животното не само заема предния план на портрета, то изглежда опасно и видимо е в състояние да нарани момичето. Жената е слаба, хермелинът не е домашно животно, той е господар сам на себе си. Иска ми се някак си Алисън Зукерман и върху него да нарисува една голяма женска ръка.
Comments