Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
„Методът Уилямс“ (оригиналното заглавие е King Richard) има шест номинации за „Оскар” и може да се гледа в платформата на HBO. Повечето от тези номинации са необясними за мен, защото филмът не ми се стори чак толкова задълбочен. Историята е истинска, като тази на измислената Анна, но на другия полюс – докато Анна си проправя път в живота (неуспешно) с измама, нощният охранител Ричард Уилямс реализира успешно план от 78 страници, написан още преди раждането на дъщерите му Винъс и Серина, в края на който е предвидил, че Винъс ще бъде първата чернокожа голяма шампионка в тениса, а Серина най-великата в историята на този спорт. Разбира се човекът, който изигра бездомникът, търсещ щастието и Мохамед Али, е в най-добрата си форма и тук като бащата на сестрите Уилямс – Уил Смит. Едната номинация за Оскар е неговата за най-добра мъжка роля и определено смятам, че е заслужена.
Уил Смит няма нито една сцена, в която да е с дълги панталони, навсякъде е с тенис шорти. Неговият герой Ричард е денонощно и фанатично отдаден на целта си и властва над семейството си в черния квартал Комптън (Лос Анджелис) със строгост и мъдрост, докато се бори с всички сили някой да приеме две от петте му дъщери в истински тенис клуб и да ги тренира безплатно. Дните на Ричард минават между търсене на подходящия човек из клубовете (и събиране на изоставените топки, които после складира в изоставена количка от супермаркет), аматьорско трениране на Винъс и Серина на игрището в квартала, където се събират всякакви въоръжени и агресивни типове, настояването всичките му деца да получат образование с отличие и нощната му служба като охранител на базар. Неговата съпруга е търпелива, подкрепяща, но не безгласна жена и прави всичко възможно да поддържа баланса в семейството и планът на Ричард да върви гладко.
Навсякъде, където почука, Ричард Уилямс се среща с една дебела стена от учтиви бели люде, които наричат децата му „невероятни“, но се подиграват с аматьорските му амбиции. Слава богу успява да убеди престижен треньор да приеме Винъс и да я тренира, но го уволнява в мига, в който вижданията му се разминават с тези на треньора, предвижда опасност и оттегля дъщерите си от юношеските турнири. Ричард не е наречен „крал“ изобщо във филма, което обяснява защо е преведен по друг начин у нас, но Серина и Винъс са копродуценти на филма, така че може би това е тяхното виждане за баща им, техния начин да му отдадат чест. „Методът Уилямс“ е разказ за американската мечта, вечната идея, че ако се трудиш, незавсимо откъде произлизаш, ще получиш шанса да се изкачиш до върха.
Но във филма подчертано липсва яснота и прозрачност, което според мен не го прави достоен за „най-добър филм на годината“, нито за „най-добър сценарий“, а за „хубав филм в събота вечер“. Не е нужно да си кой знае колко запален фен, за да си чувал за славата на Ричард Уилямс като грубиянин. Ричард има тъмна, по-груба страна, с която филмът изобщо не се занимава – какво е да живееш например с толкова амбициозен и дисциплиниран човек? Той е представен основно като симпатичен, усмихнат и упорит Ричард, който на моменти се прави даже на леко глупав, за да получи, каквото иска и е твърд само, когато е „строг, но справедлив“.
В същото време неговото поведение е напълно обяснимо – той е беден черен, който си проправя сам път в една бяла богата среда и в един от най-елитните и скъпи спортове. Уилямс нямаше да постигне нищо, ако не знаеше твърдо какво иска за децата си и не го отстояваше и защитаваше като родител тези момичета. Това, на фона на руските, да кажем, родители, които безмозъчно даряват 12-13 годишните си дъщери в мелачката на фигурното пързаляне например, е изключително. Ричард е беден, но не пуска децата си в машината на всяка цена. Дори пред перспективата на парите не ги приема, просто защото са на масата. И въпреки че си оставаме с някои загадки около бащата на Винъс и Серина, това не пречи на филма „Методът Уилямс“ да изгради образа на силен и уверен баща, какъвто безспорно е Ричард Уилямс, изигран прекрасно от Уил Смит. Препоръчвам го.