Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Портрет на лейди Хелън Винсент, виконтеса Д’Абернън" от Джон Сингър Сарджънт, 1904
Две десетилетия след като рисува най-скандалната си картина „Мадам Х“, Джон Сингър Сарджънт представя още един портрет на жена, известна с огромен чар и влияние – лейди Хелън Винсент, виконтеса Д’Абернън.
Джон Сарджънт произхожда от сравнително бедно семейство, но родителите му рано виждат таланта му и правят всичко по силите си да го образоват добре. Живеейки в Париж в началото на кариерата си, той се опитва да пробие с портрети на хора от висшето общество, като умело вмъква елементи на театралност, както и майсторско използване на светлината и материите. Сарджънт говори свободно основните европейски езици – френски, немски и италиански и често посещава Венеция. Именно там през 1903 година той се запознава с лейди Хелън Винсент, виконтеса Д’Абернън, която съвременниците й описват като една от най-красивите жени на епохата, надарена с рядък чар и финес.
Лейди Хелън е съпруга на британския финансист и дипломат сър Едгар Винсент. Тя е и член на The Souls – салон интелектуалци, писатели, учени и артисти.
Портретът на лейди Хелън е нарисуван в палацо Густиниани на Гран канал, където тя има апартамент и на картината зад нея се вижда гледка от канала между колоните на терасата.
На картината лейди Хелън е на 37 години, тя е облечена във вечерна рокля по последна мода – от черен сатен, с много ниско изрязано деколте и голи рамене. Това е общоприетата мода за вечерни рокли дори за жени, които не са съвсем млади. Този тоалет обаче върви задължително с дълги до над лактите ръкавици, които тук очевидно липсват. Това веднага напомня за скандала с „Мадам Х“. Останалите елементи от облеклото на лейди Хелън са напълно в духа на епохата – тя е с най-новия модел американски корсет, който придава леко S-образна форма на тялото, роклята й е елегантна и по-семпла от общоприетото, а красивата наметка в пастелен цвят е характерно допълнение към официалното облекло.
Картината е рисувана през лятото, когато се приема за вулгарно да се носят диаманти и тежки бижута, така че лейди Хелън е само с наниз от перли и още няколко дискретни бижута.
Прическата й също е по последна мода, прихваната с елегантни платинени фуркети, украсени с диаманти или други скъпоценни камъни. Гримът й е видим и се състои от руж и червило, което е малко ярко, но това вероятно е намеса на художника, който обичал да дава съвети на моделите си по отношение на външния им вид.
Портретът на лейди Хелън е най-близкият като визия и естетика до този на „Мадам Х“. Линията на рамото е почти идентична, както и розовите уши, контрастиращи с аристократичната бледност на кожата. Горната част на роклята и на двете жени е смъкната подозрително ниско и изглежда сякаш не се крепи на нищо и всеки момент ще се смъкне надолу.
От друга страна и двете жени не са вулгарни, а са някак дистанцирани, овладени и са напълно наясно с красотата си и с влиянието, което чарът им има върху гледащия – и може би точно това е, което най-добре доказва таланта на художника.
Comments