Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Не знам човек, който да е прочел „Нормални хора“ и да не е искал да говори за това. Нашата последна тема с Елица беше дали авторката Сали Руни няма да се подлъже от пари и да напише втора част и да има втори сезон на сериала. Защото изглежда, че всички са on board, което е ужасно. Има истории, които са разказани и точка и тази е такава, независимо какво рисува въображението за бъдещето на героите. Тези млади хора, на които на всяка страница от книгата и на всяка минута от сериала искаш да им изкрещиш „Обичайте се, бе!“ трябва да останат там, където ги оставя читателя/зрителя.
Сериалът е хубав, колкото и книгата. Толкова много, че трябва насаме да се гледа, както насаме се чете книга. С чаша чай и тетрадка, в която после нещо да си запишеш – мисъл или обещание към себе си.
Руни с право я сравняват с Джейн Остин (ревюто на Елица за книгата можете да прочетете тук), заради начина по който описва романтичните взаимоотношения, повлияни от социално икономически реалности. Неравенството си съществува и днес, то е рамката, в която са побрани емоциите, но днес живеем в друго време. Руни, която е милениъл, е доста увлечена от марксизма и идеята за по-балнсиран свят и той всъщност донякъде е такъв. Двамата герои, съзнателно или не, се влияят от положението си постоянно, но това не означава, че неудобството да си с човек, който не е от твоята черга, е еднопосочно или че връзката им е абсолютно невъзможна. Живеем в XXI век.
Сериалът е от 12 епизода. Първите шест са режисирани от номинирания за „Оскар“ Лени Ейбрахамсън („Стая“) и са написани частично от Сали Руни. Разказва за любовта между двама младежи Мариан (Дейзи Едгар-Джоунс) и Конъл (Пол Мескал), които започват връзката си в последната година на гимназията.
Това е разказ, стар колкото света и все пак различен от това, което е модерно в момента – бясното и сурово изследване на границите („Еуфория“, Sex Education, Girl's Experience). И в „Нормални хора“ има много секс, но не става дума за секс. Мариан и Конъл са като ключ и ключалка от първия си миг заедно – те нямат нужда нищо да „експериментират“ помежду си. Тук сексът е старомоден, прекрасен, страстен, органичен и неотделим от емоцията. „Нормални хора“ е разказ за интимността между двама души, които са се намерили. Проблемът е, че това се случва твърде рано в този днешен живот, който ни предлага толкова много.
Ебрахамсън често снима Мариан и Конъл в гръб, за да покаже тяхната преспектива или приближава лицата им, за да сме по-близо до тяхната близост и емоции. Допълнителен ефект идва от леко засиления фонов шум, сякаш зрителят е наистина на мястото на действието. Не може да не се забележи и страхотния саундрак, не бях слушала нищо на нивото на "Големите малки лъжи", а в това отношение "Нормални хора" е поне на нивото на "Лъжите".
Сериалът не набляга на вътрешните монолози на Руни за всеки герой, но набляга на химията между двамата – това красиво момиче, дълбоко като река и това чувствително и талантливо момче, което я обича толкова много. Тя е неудобна, странна и богата – достатъчно, за да й се понесе слух, че не си бръсне краката и да се превърне в аутсайдер. А той някак си се е наместил в училищния калъп на „готиния“, независимо от таланта си.
Двамата инстинктивно се привличат, но контролирано се отдалечават.
Той не иска приятелите му да знаят, че има нещо между тях, за да не го отритнат, тя няма нищо против другите да не знаят. През цялото време тя, според мен напълно несъзнателно, взима правилните решения за неговия живот – насочва го лесно, тихо и мъдро, защото познава душата му. Когато влизат в колежа, монетата се обръща и тя е интересната и привлекателната, а той е странният, който не си е на мястото.
С напредването на историята Конъл и Мариан се разделят и после отново се събират, за да се разделят отново, обикновено просто защото нещо остава недоизказано и това нещо винаги идва отвън.
Епизодите са кратки и имитират структурата на книгата на Сали Руни, която предлага интерлюдия в живота на Конъл и Мариан, вместо да ги покаже в цялост и двамата. Те се откриват на различни места, по различно време, но никога не се губят един друг. Когато тя е в опасност и е далеч, той й пише „Ти си добър човек, и го казвам като човек, който те познава“. Когато той е в опасност, тя цяла нощ е до него и го наблюдава как спи. По Skype.
„Нормални хора“ е разказ, който се поддържа не толкова от това, което се случва конкретно, колкото от тази огромна сила, която представлява връзката между Мариан и Конъл. А тази сила си има име и ако сме имали късмет в живота, я познаваме чудесно.
Comments