Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Когато Шах Джахан (1592-1666 г.) се възкачва на трона, моголската архитектура претърпява огромна промяна. Всичките му предшественици използват червен пясъчен камък за сградите и с поколения живеят в Червената крепост на Агра. Точно там Шах Джахан решава да строи в нова зона на двореца и покрива сградите с гладък бял мрамор като един символ на неговата визия за една нова Индия – още по-великолепна под управлението на великите моголи.
Освен, че иска новите му покои да са като фантазия и мираж, като една красива сватбена торта, цялата бяла, Шах Джахан иска да пренесе и любовта си към градините и флората на следващо ниво. Декорира белите мраморни стени с флорални орнаменти. Техниката за това заема от ренесансова Италия – нарича се pietra dura – мраморът първо се издялква с фини инструменти в желаните форми, а после се инкрустира с полирани цветни камъни, за да се създаде желаното изображение. Така че Шах Джахан украсява това любовно гнездо по последна мода, но го прави по много индийски начин като използва полускъпоценни и скъпоценни камъни и създава от старата любов на моголите към флората нещо напълно ново, в различен контекст. В Агра още има майстори, които работят по същата техника на нечовешко търпение, упорство и прецизност.
Като повечето моголски владетели, Шах Джахан е женен за няколко жени. Но любовта на живота му е Мумтаз Махал, която по рождение се казва Арджуманд Бану Бегум и дъщеря на високопоставен царедворец. Среща я през 1607 година, когато тя е на 15, а той на 17 години, още принц и въпреки, че двамата се влюбват от пръв поглед, не му е разрешено да я избере за първа съпруга. През 1612 той успява да я вземе за трета съпруга и й дава името Мумтаз Махал („Избраницата от двореца“). Мумтаз е красива и умна жена, която народът обича много, заради грижите й за хората. Мумтаз се занимава усърдно със създаване на списъци на вдовици и сираци, за да гарантира, че получават храна и пари. С Шах Джахан имат 14 деца, от които детска възраст прехвърлят 7. Мумтаз умира по време на раждането на 14-то им дете на 17 юни 1631 година, по време на военна операция на Шах Джахан, където го придружава, на около 700 км. от Агра. За раждането е издигната специална изящно украсена палатка насред военния лагер и в началото всичко с раждането изглежда наред, но Мумтаз умира на следващия ден в ръцете на съпруга си.
Легендата разказва, че Шах Джахан плаче и не излиза от палатката си осем дни, а брадата му побелява още в първата нощ. Когато излиза, всички отбелязват колко видимо е остарял той. Тялото на Мумтаз е погребано веднага близо до лагера, вражеската страна побеждава в битките, но в края на декември Шах Джахан моли тялото й да бъде изкопано и върнато в Агра. Тези 700 км, се превръщат в грандиозно шествие с хиляди войници, придружаващи тялото и опечалени по целия маршрут. През януари 1632 година тялото на Мумтаз е погребано близо до мястото, където после императорът ще започне да строи нейния мавзолей Тадж Махал. Проектът за мавзолея е изключително скъп и сложен. Самият Шах Джахан е запален по архитектурата и има пряко участие в работата по плановете, заобиколен от най-добрите архитекти. Намерението на императора е Тадж Махал да е „короната“ на региона и да представлява „джана“ т.е небето на земята. Това не е единствено израз на любов на един опечален мъж към жена му. Шах Джахан създава олицетворението на Рая на Земята, най-великият паметник, който трябва да спира дъха на всеки, независимо дали го е виждал. Тъй като моголите са може би най-богатата империя в света по това време, не се жалят никакви средства, но е ясно, че такава амбиция ще отнеме време (общо 22 години), а императорът бърза – за да ускори работите, наема допълнитени 20 хиляди работници, за които построява специално град (Мумтазабад). Освен гробницата от бял мрамор са проектирани и джамия, и къща за гости. Белият мрамор, с който са облицовани стените на Тадж Махал, се добива в Макрана на 320 километра от мястото на строежа. Поне 1000 слона и неизброим брой волове участват във влаченето на тежкия мрамор до строителната площадка. За да достигнат височината на сградата, тези мраморни плочи се издигат по рампа, дълга 16 километра. Мавзолеят е покрит с огромен купол, също облицован от бял мрамор, а по ъглите четири малки мраморни минарета го обграждат. И докато тече цялото това чудовищно усилие, армии занаятчии се занимават с калиграфията и инкрустирането на цветя по техниката pietra dura. Именно това прави паметника нежен, женствен и в същото време пищен и величествен. На джамията, къщата за гости и главната порта се появяват пасажи от Корана. Завършените стихове са инкрустирани с черен мрамор. Извивките са толкова фини, че имитират истински калиграфски надпис. Единственият творец, на когото е разрешено да подпише работата си, е Аманат Хан, главният калиграф, който подбира и 22-те стиха от Корана.
Дори по-впечатляващи са деликатните инкрустирани с полускъпоценни и скъпоценни камъни цветя и флорални мотиви в комплекса на Тадж Махал. Шах Джахан използва 43 вида такива камъни като лазули от Шри Ланка, нефрит от Китай, малахит от Русия и тюркоаз от Тибет.
детайл
Така, образът на Рая, който още император Бабур се опитва да възпроизведе в Лахор, е градина, а градината е Тадж Махал – раят на Земята.
Към комплекса има и четири действителни градини, между които текат четири „реки“, които се събират в общ басейн (това е друго важно ислямско изображение на Рая). Градините и реките се пълнят от близката река Ямуна, за което е създадена сложна подземна сисема.
Шах Джахан не успява да се възстанови от мъката по Мумтаз и това е използвано от един от синовете му – Аурангзеб, който убива тримата си по-големи братя, за да узурпира властта на баща си. След 30 години като император, Шах Джахан е затворен в дома си в Агра и последните осем години от живота си прекарва, гледайки през прозореца към Тадж Махал. Когато Шах Джахан умира на 22 януари 1666 г., Аурангзеб погребва баща си с Мумтаз Махал в криптата под Тадж Махал.
Това е и последното „Сбогом“. Не само на Шах Джахан, а и на моголската империя. Аурангзеб е ислямист, без никакъв вкус към културата, изкуствата и науката, който веднага започва със забраните и дава началото на период на мрак, невежество и тирания. Скоро империята, която изглежда като земя на толерантността и стремежа към знанието и божествената красота запада и попада в ръцете на британците. Те заместват моголите и като начало съсипват, каквото е останало.
Тадж Махал е плячкосан. Британците изрязват скъпоценните камъни от инкрустациите, ограбват сребърните свещници и вратите, и дори се опитват да отлепят мрамора, за да го продават в чужбина. Край на това слага лорд Керзън, британски вицекрал на Индия, който работи за възстановяването му.
Днес Тадж Махал е прекрасен, но сложен символ – да, той е свидетелство на голямата любов на един мъж към една жена, но е и връховният момент в стремежите на тези воинстващи моголски владетели, дошли от централна Азия преди векове, да изградят цивилизация, основана на хармония и култура. Този паметник показва и най-хубавото, до което може да достигне една религия, но и колко е лесно да бъде унищожено то от същата тази религия. Същото е и в любовта.
Comentários