Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Не мога да разкажа нищо за Тадж Махал, ако не разкажа малко за хората, които са го направили възможен. Тадж Махал – един от най-големите символи на любовта – не се е появил от нищото. Той не е мираж на хоризонта, нито плод на някакво внезапно хрумване, а на столетия културно, артистично натрупване, на духовното израстване на общността, която е била в състояние да го построи. Тадж Махал не е само символ на любовта на един мъж към една жена, а образ на това как тази група от хора са си представяли Рая. Както знаем, до него не се стига с грозота, лоши мисли и лоши постъпки, а с любов, красота и чисто сърце. И прилича на любовно писмо.
Стотици години Индия е управлявана от чужда империя. Нашествениците идват от север и разпростират влиянието си от върховете на Хималаите до равнините на Пенджаб и джунглите на централна Индия – моголите. Моголите са динатия на ислямски воинстващи владетели от централна Азия, които също така са учени, поети и търговци. По отношение на религията, толерантността и философията те са много по-прогресивни от повечето европейски владетели на времето. Моголите създават върховни примери за най-красиво изкуство в историята на света и покоровителстват напредъка на науката и технологиите. Те идват с война, но носят със себе си и голям просперитет – първо свобода и толерантност, но в края мрак и тирания.
Моголите произхождат от планините на днешните Афганистан и Узбекистан. В началото на XVI век те тръгват на юг към богатите земи около реката Инд. Първият император Бабур (пряк потомък на Тимур) става владетел на 12 години, на 17 завладява Самарканд, а на 22 Кабул. През 1526 година, докато крал Хенри VIII се занимава с браковете си, моголът Барбур е пред стените на великия град Лахор (в днешен Пакистан). Владетелят изобщо не е впечатлен от това, което вижда в Лахор и в автобиографията си пише: „Хиндустан е страна с малко очарование – хората са грозни, груби и нямат артистичен талант. Нямат качествени коне, нямат качествени кучета, нито грозде, пъпеши или първокласни плодове. Нямат лед, нито топла вода. Нямат хубав хляб, нито готвена храна по пазарите. Нямат топли бани и дори никакви свещници!“. Единственото, което впечатлява Бабур е, че страната е голяма и много богата на злато и сребро.
Бабур
С носталгия към красотата на родината си, моголите трансформират Лахор в град-градина. Градините на Лахор са нещо, което никой тук преди това не е виждал – огромни, балансираирани и симетрични, с течаща вода, която ги охлажда в горещите дни, за да показва богатството и напредничавостта на новите владетели. В исляма, както и в юдаизма и християнството, раят често се представя като градина, така че красотата и симетрията е повече от това пространствата да са просто приятни на вид – те са символи на исляма. Такива градини са строени през цялото управление на моголите из всички големи градове в Индия.
Бабур наблюдава създаването на градините
Само година, след като превзема Лахор, Бабур пристига в Агра на 600 км на юг. Тази бърза експанзия става и защото Бабур решава един фундаментален въпрос – да пие или не.
Пияният Бабур се връща в лагера
Моголите имат противоречиви отношения с алкохола – от една страна потомците на Чингиз хан обичат и пият вино, но от друга ислямът е несъвместим с алкохола, а Бабур иска да е добър мюсюлманин, който не противоречи на ортодоксалните мюсюлмани в армията му и иска да ги вдъхнови за следващи завоевания. Преди да превземе Червената крепост на Агра, зад която има приказно богат местен владетел, той дава обет пред хората си никога да не пие повече, а златните и сребърни кани и бокали да раздаде на бедните. Така Бабур обвързва завоеванията си с религията и святата кауза на Аллах и според легендата, армията му е толкова вдъхновена, че постигат славна победа. Това поставя началото на империята на моголите в северна Индия.
Бабур умира доста скоро след това (1530 г.), като оставя освен нова столица на моголската империя и личната си поезия, изпълнена с чисти образи и афоризми, както и основното си произведение „Автобиография“, което е първият образец на този жанр в историческата литература.
Най-изявеният моголски император е внукът на Бабур – Акбар Велики, който сяда на трона на 13 години и наследява амбицията на дядо си – по време на неговото управление Индия става една от най-богатите и силни империи в света. Акбар е сторител, учен, философ, покровител на изкуствата, пример за религиозна толерантност, човек, който не иска да заличи ничия култура, което пък води до много интересно сливане между индийската и ислямска култура. Това се отразява особено много в изкуството и архитектурата после – първият архитектурен пример е гробницата на Химаюн в Делхи – ислямска по дизайн, но построена с червения пясъчен камък на Индия и украсена с индийски чатри – малки цветни балдахини, покрити със сини плочки, заобикалящи централния купол. Тази гробница е първата, която използва комбинацията между бял мрамор и червен камък и е пример за моголска архитектура.
Акбар строи нова столица – Фатепур Сикри, описана от английските търговци, които идват в края на XVI век, като най-великолепния град, където придворните са облечени във фини тъкани и са покрити със злато и бижута, а палатите и павилионите се охлаждат от повея на фазанови ветрила. Акбар създава собствени парфюми, ухаещи на амбра и алое, а слугите му палят тамян в златни и сребърни съдове. В обширния двор на двореца, над голямо централно езеро има сцена, където по залез слънце свирят музиканти.
Но нещо променя живота на Акбар – легендата разказва, че преди лов с 1000 гепарда, които Акбар ползва като ловни кучета, той получава прозрение, което променя целия му живот – пуска събраните за лов животни на свобода и става много по-духовен човек. Спира да яде месо, обръсва главата си и започва да задава въпроси за себе си и за другите.
Следващите 50 години Акбар Велики прекарва в изучаване на другите религии, заобиколен от книжовници и учени, и дори строи допълнително свои лични специални помещения във формата на дърво (дървото на познанието) с няколко стаи, така че всекидневно и лесно да може да минава от една в друга и да слуша разговорите на специално поканени за философски дискусии хора, включително християнски свещеници от Европа.
Това е време на процъфтяване на суфизма, към който Акбар е особено привлечен, на науката, архитектурата, на обединението на индийските отделни кралства, за което помага и бракът му с индийка. Векове по-късно Боливуд прави от Акрбар истински супергерой – красив, юначен и влюбен в местно момиче.
Акбар свързва хиндуизма и исляма и в изкуството, разширява огромните си художествени ателиета, като наема художници от всички краища на Индия, от които произлизат цели наследствени фамилии художници, които съществуват и работят до ден днешен. Императорът осигурява всичко за изкуството, наприемер само за жълтия цвят в рисунките в двора му се отглеждат специално крави, които хранят с манго, за да ползват урината им за уникален ярък жълт цвят. През целия си живот Акбар поръчва изключително амбициозни сцени на придворния живот, където той самият язди слонове и разбира се много сцени на битки и завоевателни подвизи.
При неговите наследници стилът на рисуване става все по-интимен, започват да се появяват и индивидуални портрети, като например тези на неговия внук Шах Джахан – човекът, който ще построи Тадж Махал, както и много портрети на жени и хареми или по-точно това, което си представят художниците, че се случва в един харем.
Времето на Шах Джахан е познато като златния век на моглската архитектура и точно той "изпява" една "лебедова песен" на моголския културен и духовен възход – Тадж Махал.
Шах Джахан