Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Празнувайки в Америка: Моден лексикон“ е цялото име на събитието в музея Метрополитан и от всички гости там има двама, които са допринесли не просто с присъствието си, а с истинско произведение на изкуството към този празник. Става въпрос за Тимъти Шаламе, който тази година е домакин на бала заедно с Ана Уинтур и френският пърформънс художник JR, известен със своите огромни фотографии и оптически илюзии, които създава чрез тях на най-различни места по света – например това лято във Флоренция. Тимъти и JR създават за бала в института по костюмите специален 20-минутен филм, който е и артистичен пърформънс, като до момента има към милион и двеста хиляди харесвания в инстаграм.
Символите във филмчето са много, някои са нарочно търсени и доста очевидни, други са не толкова видими, а някои вероятно са само мои интерпретации, защото това е за мен един знаков „женски“ музей в Ню Йорк и е възможно JR да го е избрал заради това, но може и само така да ми се струва.
И така, музеят Фрик съдържа колекцията на Хенри Клей Фрик, но е дело на дъщеря му Хелън, която остава негова наследница – с непропорционално по-голям от на роднините си дял – никога не се омъжва и посвещава всичките 96 години от живота си на мисията да създаде, обогати и укрепи музея, архива и библиотеката под името Фрик, в общи линии в непрестанна борба с настоятелите, до един мъже. Именно на това място започва историята на Тимъти Шаламе във филма – в залите на един музей, роден от страстната любов към изкуството на един мъж и дъщеря му.
Залата, в която го виждаме, е тази на Фрагонар и се нарича „Напредъкът на любовта“ заради серията картини, изложени в нея. Подът в залата е инсталация на JR. След известно време на съзерцание – непропорционално дълго за търпението на съвременния зрител – Тимъти се изпратя и тръгва из другите зали на музея.
Пътят му към съседната зала е препречен от огромна снимка на американския флаг и това според JR е ключовият елемент във филма – как Тимъти разкъсва флага с ръце и си проправя през него път напред. Мисля, че никой американски художник не би се осмелил да си послужи с този символ така директно. В музея Тимъти е сам и върви към изхода, като по пътя вижда на различни места огромни снимки на очи, по които малко по-изкушените от изкуството веднага разпознават намесата на JR. Очите са голяма тема в работата му, има един прекрасен епизод във филма му за великата Анес Варда, в който той направи такива огромни снимки на очите й и ги залепи върху цистерни, които обикалят света, за да може поне очите на вече много възрастната и почти незряща Варда да пътуват.
Разходката на Тимъти продължава по стълбите надолу, надолу, докато излиза на улицата, където към него се присъединява и JR. Двамата изглеждат сякаш отиват директно на бала в Метрополитан, художникът е с костюм и вечната си шапка, а Тимъти е с бяло поло – каквото носеше на бала под костюма си и с белите чорапи върху панталона, ужасно по американски вдигнати върху прасците и бели конвърс кецове.
Очите на минувачите по улицата заместват тези в музея и разбира се е само въпрос на време момичетата на Ню Йорк да забележат, че Тимъти ей така си върви по улицата. За кратко време тълпата около него става неуправляема (полицията е потвърдила няколко ареста), всяка иска да направи не просто селфи с актьора, а видео с него и JR е изблъскан в периферията.
Улицата с нейните всевиждащи очи се превръща в музей.
Тази история е прекрасна илюстрация на цялото събитие в МЕТ – изложбата е доста семпла този път, дрехите са в по-голямата си част сложени в стъклени кутии и липсва размаха на блокбъстърите като Макуин, китайската изложба или тази за религията, но самият бал е пълна истерия под шапката на Уинтур и Шаламе. Може би и това е изкуство.