Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
През 2001 година Бернард Арно се среща с Франк Гери, след като посещава музея Гугейнахм в Билбао. По това време още няма фондация „Луи Витон“, но идеята за сградата на фондацията се ражда тогава. На един бял лист от тетрадка Гери надрасква идеята си за емблематична сграда, която да символизира културното призвание на Франция. Арно приема идеята му още в момента на нейното раждане. Така става с великите хора.
В периферията на Булонската гора е кацнал на облак от стъкло, съвсем в традициите на XIX век, когато прозрачната лекота на стъклото и вкуса към разходки и изненади са много типични за френската култура и архитектура. Сградата на фондацията съчетава именно традицията на „art de vivre“, изкуството да живееш, с визионерскта смелост и иновациите, предлагани от съвременните технологии. Намира до Jardin d'Acclimatation в западната част на Париж. Градината е открита през 1860 година от Наполеон III, дизайнът й е по модела на английските градини, на които французите много се възхищават по това време. Тук са си играли Марсел Пруст и безброй други деца от следващите поколения. Болонският лес има 28 километра пътеки за езда и 15 километра колоездачни пътеки, съдържа водопади, езера, потоци и в последните години се радва на нов голям интерес от образователните среди, поради наличието на богата ботаническа и зоологическа градини.
Произведението на Франк Гери е акостирало като един прекрасен кораб именно там, в тази любима на парижани градина. 3 600 стъклени панела извити до милиметър образуват 12-те платна на фондацията и още 19 хиляди панела Ductal (подсилен с влакна бетон), всеки един различен, придават тази безупречна белота, която разширява границите на конвенционалната архитектура, за да сбъдне мечта.
„За да отразим нашия постоянно променящ се свят, искахме да създадем сграда, която да се развива според времето и светлината, за да създаде впечатление за нещо ефимерно и непрекъснато променящо се“, казва Франк Гери.
Сградата разкрива форми, които никога не са представяни в архитектурата до днес и се нарежда сред най-големите произведения на архитектурата на XXI век.
За да се съобразят с дизайна на Франк Гери, хората, участващи в строителните работи, намират решения за много и безпрецедентни технически предизвикателства – от първоначалната концепция на проекта до финалните щрихи. Самата технология за производство на стъкло е преосмислена и е създадена специална пещ, която да отговаря на изискванията за кривини и издатини на проекта. Творчеството на Франк Гери изисква постоянни технически иновации, за да се обърнат принципите на архитектурата с главата надолу. Създаден е и специален софтуерен инструмент, който да използват всички замесени в изпълнението. Точно този софтуер прави възможно дизайнът да бъде изпълнен перфектно и елементите да бъдат сглобени на място в много тясно сътрудничество между различни екипи, работещи едновременно с един 3D модел.
Сградата е в тон с политиката на фондацията и LVMH Group за устойчиво развитие. Още преди стартирането на проекта всичко наоколо е изследвано и анализирано – флора, фауна, води, дори акустичното въздействие и очакваното човешко присъствие са взети под внимание. Сградата е проектирана с уважение към ресурсите и отговорност – например дъждовната вода се събира и използва за непитейни нужди и с нея се почистват фасадите и стъклените платна. Освен това с тази вода се напояват растенията и тересите.
Проектът е обявен от кмета на Париж през 2006 година, а „последният камък“ е поставен през 2013. За публиката сградата на фондация „Луи Витон“ е отворена на 27 октомври 2014 година.
В момента това е може би най-горещата културна точка в Париж – там изложена е колекцията на Морозови, която, както и самата сграда е „веднъж в живота“. За нея можете да прочетете повече лични впечатления на Елица тук.
Commentaires