Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Понякога ние, хората, предпочитаме да вярваме повече на литературата, отколкото на историята. Кое дете не помни мрачния кардинал Ришельо от „Тримата мускетари“? Дюма доста се е постарал да го представи като злодей, което обаче няма почти нищо общо с историческия Ришельо. Факт е, че вероятно Ришельо притежава силата на всички „сиви кардинали“ взети заедно, че дърпа конците на монарсите, на които служи, че успява да изгради първата шпионска мрежа в Европа. Но всъщност той никак не е банален интригант, а много по-интересен образ.
Арман Жан дьо Плеси (бъдещият кардинал Ришельо) е роден през септември 1585 година в богато семейство на служещ в съда херцог дьо Ришельо и дъщеря на адвокат. След като бащата умира, когато синът е на 5 години, майка му остава сама и с много дългове за плащане. За тях се застъпва крал Анри IV, благодарение на когото младият Арман получава и много добро образование, а по-късно постъпва във военната академия. Но не остава дълго там, защото семейството му няма никакви доходи. По това време единственият източник на доходи за фамилията Ришельо е титлата епископ на Лусон, която някога им е била дадена от Анри III. Което решава и съдбата на Арман, който заменя меча с расо и вероятно никога не съжалява за избора. Всъщност, когато отива при папата, за да получи сана си, лъже с няколко години, защото е едва на 17, така че от съвсем млад не щади средства, за да постига целта си.
Като епископ на Лусон Ришельо успява да отърве цялата епархия от дълговете и бедността. Прави реформи, построява катедрала и епископска резиденция, и много бързо става ясно, че няма толкова качества за духовник, колкото за политик. Истинският му талант е да плете интриги, да се обгражда с верни хора, да получава информация и да се движи към целите си последователно. Първата му цел е да омае Мария де Медичи, майката на Луи XIII, която го препоръчва за министър. По това време Мария де Медичи де факто управлява Франция, а след нея Ришельо става духовен наставник на Ана Австрийска и след доста оплетени събития и довереник на Луи XIII, а през 1624 година и негов първи министър. Всъщност по това време се е наричал „шеф министър“, но Ришельо смята, че е недостатъчно и е първият премиер министър в историята.
Като първи министър Ришельо следва ясни политически принципи – укрепване на монархията, потискане на сепаратизма и волеизявите на благородниците. Точно по негово време са забранени дуелите, защото Ришельо смята, че аристократите трябва да умират на бойното поле, а не при дуели. Данъчната му политика се води от максимата, че „Финансите са опорната точка, която според Архимед ви позволява да обърнете целия свят“. Ришельо изгражда флота, подобрява търговски отношения, покровителства литературата и изкуство, основава Френската академия и реорганизира Сорбоната. Естествено не всички са съгласни с политиките на Ришельо, показателно е, че има толкова много врагове (и опити за атентат срещу него), че го пази собствена охранителна гвардия, която в един момент прераства в цял полк. И тъй като Ришельо не иска да тежи на държавата с неговата охрана, поема разходите й лично. Място в полка му е много желано – за разлика от мускетарите на държавна заплата, охраната на Ришельо винаги получава заплатите си навреме.
Днес политиците не са се отдалечили кой знае колко от вижданията на Ришельо. Например според него всички средства са добри и всичко се постига с хладнокръвно изчисление и оценка на събитията, претегляне на интереси чрез манипулации, интриги, задкулисни споразумения.
Мотото му в политиката е: „Способността да заблуждаваш (или да се криеш) е наука за крале“.
Ришельо е създател на първата шпионска мрежа в Европа – граф Рошфор, героят на Дюма, е истинска фигура. Той доставя секретна информация на картинала. Историята на висулките на кралицата също е реална.
Въпреки коварния му образ, „Червеното превъзходителство“ всъщност е много впечатлителен и чувствителен човек, който цял живот страда от мигрена и умира на 57-годишна възраст от плеврит. Отличен ездач, автор на книги и поезия този двусмислен човек вероятно е бил, или не е бил влюбен в Ана Австрийска. Няма потвърждение за тази любов. За сметка на това е обичал котки и бил постоянно заобиколен от много такива.
Каквото и да мислим за Ришельо от литературата и историята, не може да се подцени приносът му към Франция – личността му доминира историята на страната дори след смъртта му. Отново с тънка мисъл, Ришельо си осигурява достоен наследник и пореден „сив кардинал“ – Жул Мазарен. Неговата история можете да прочетете тук.
Comments