Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Има места, които щом ги видя и знам, че съм скроена за тях и едно такова е жилищната сграда Осбърн в Манхатън – достолепен, тих и застинал 11-етажен свидетел на развитието на този велик град, чиято природа е да е в постоянно движение. Тук е живял Ленард Бърнстейн, така че вероятно и самото преминаване покрай Осбърн би ми донесло голямо въление. Тъмното, богато украсено с мрамор и цветни мозайки със златни акценти фоайе изглежда така, сякаш ей сега Сара Бернар ще мине през него. Хората тук слушат репетиращи музиканти през отворите на камините си от над сто години. В повечето от тях кооперацията е била обитавана от художници, артисти и интелектуалци, винаги готови за едно парти в бюфета на партера. Всички тези хора виждат от прозорците си Карнеги хол и то от мястото, което е било там, когато Чайковски е прекрачил прага на залата, за да дирижира откриващия концерт през 1891 година.
През 1885 година, когато е завършена сградата Осбърн, идеята семействата от средната и висшата класа да живеят в апратамент, а не в къща, е голяма новост. Тази концепция е внесена от Франция малко по-рано от американски архитекти, които учат в Ecole des Beaux-Arts. Известно време това здание е дори най-високото в Манхатън и дори в Щатите или поне така се фукал архитектът Джеймс Едуард Уеър.
Екстериорът й е нетипичен за Ню Йорк – вдъхновен е от италианския ренесанс и флорентинските палати с еркерни прозорци и огромни корнизи и модилиони над втория, шестия и деветия етаж, които трябва да напомнят за Европа и да отразяват пищния дизайн на интериора. Осбърн е построена само за две години (1883-85) и носи името на първия собственик Томас Осбърн, който купува парцела от собственик на ресторант, за да построи сградата като спекулативна инвестиция.
Апартаментите в Осбърн по принцип са проектирани, за да конкурират големите кафяви каменни крайградски къщи. За времето си те предлагат същите и дори по-големи удобства като например работещи камини във всяка стая, тавани, високи почти пет метра и спални, до които се стига по стълби. В началото сградата има 38 огромни апартамента с викториански интериори, но по време на Голямата депресия и Втората световна война много от тях са разделени и в момента има над сто. През годините има страшно много реконстуркции на апартаментите и дори има такива „апартамент в апартамента“ т.е единственият достъп до жилището е през друго. Също така, както и при Белнорд, най-горният тавански 11-ти етаж е за складови помещения, а в последствие и той е превърнат в апартаменти. Сградата става кооперация през 1961 година и се разделя с вехтия си викториански имидж, но не напълно. Остава за хора, които нямат нищо против по тръбите да тече и малко ръжда, за да са в този артистичен център, който се оформя в цялото каре между Карнеги хол, състоящо се от няколко такива резиденции на музиканти, художници и артисти.
Списъкът интересни личности, които са живели и живеят в сградата е дълъг, но почетния, така да се каже, обитател е Ленард Бърнстейн. Неговата резиденция е апартамент 4Б (там живее сега Джесика Частейн и снимката по-долу е от нейния апартамент). Бърнстейн се нанася тук през 1951 година и наема два апартамента. Тук завършва Wonderful Town (1953), Candide (1956) и West Side Story (1957), както и филма On the Waterfront (1954). От 1954 до 1958 г. е водещ на знаменитатата телевизионна поредица Омнибус, програма за въведение в изкуствата, като най-известният епизод е анализът му на Петата симфорния на Бетовен, който за времето си има успех, както днес финала на сезона на Stranger Things. През 1958 е назначен за директор на Нюйорската филхармония и става първият американец, ръководил някога голям американски оркестър. След това се премества от Осбърн в по-луксозен апартамент в Дакота билдинг, но до края на живота си запазва офиса си в апартамент 2DD.
Днес цените на апртаментите са променили социалния облик на Осбърн, но тази сграда продължава да привлича с историята, изкуството и културния си дух. Когато прекрачват прага й, хората се откъсват магически от енергията и ритъма на 57-ма улица и се попят в красотата и топлината на това място. Живеещи там казват, че в Осбърн се остарява добре – сред музика, история и винаги с котка, сгушила се на кравайче в краката им. Накратко – много хубаво място за живеене.
Comments