Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Моне обича сериите – лилиите, японския мост, купите сено... Всяка негова картина отразява въздействието на водата, цветята, планините и дори тревата върху мислите му. И всяка е портрет на красотата на заобикалящата го среда, което ни кара да се чувстваме спокойни.
На пръв поглед „Тополите“, както подсказва и името им, е поредица от картини на дървета – съвсем простичка тема. Но те са изключителни и Моне ги представя в различните периоди от живота им с цялото си умение на импресионист по един много нов, много ангажиращ сетивата начин.
Понякога отминаваме покрай дърветата, без да ги забелязваме, както отминаваме и хората, без да ги забелязваме, без да забелязваме и промените, през които преминават. За Моне тези промени са най-очевидни през различните сезони и точно тях иска да улови, защото това са и промените, през които преминават всички хора. Зрителят се вдъхновява от сезоните в картините на Моне и не може да не се замисли върху преходността на живота и сезоните в него.
В края на пролетта на 1891 г. Моне започва да рисува линията от тополови дървета, които са наредени покрай реката по пътя към дома му в Живерни. Когато разбира, че ще бъдат отсечени, той плаща, за да ги оставят. И въпреки, че не може да отлага вечно, те стоят достатъчно дълго, за да ги нарисува и през зимата, преди да ги отсекат и продадат като дървен материал.
В картините на тополите Моне променя настроението от „скучните“ равни стволове и обикновено ги представя така, че предната част е леко наклонена, така че всяко дърво е по-късо от предишното, до една изчезваща точка, а после има едно S, което отвежда окото към простора и това разделя небето, като в същото време линейността на дърветата си остава подчертана.
Моне рисува част от тополите от брега на реката, а други от понтон, като ползва специални оборудвания, така че да могат различните платна да се задържат и да не падат. От това плаващо ателие той рисува 24 картини – това е причината перспективата от картина на картина да се променя.
Картините отразяват гледката много прецизно – не само в различните сезони, ами и в различните часове от деня. Моне е толкова взискателен, че понякога има само по 7 минути на платно, преди светлината да се премести. На всичко отгоре понтонът се клати и това означава, че усещанията към дърветата са постоянно различни.
Тополите са много добър избор от страна на Моне. Понякога са почти голи и приличат на тел, друг път, съчетани с отраженията, приличат на решетка на затвор. Моне сякаш усеща тежестта на времето, което го притиска, в известен смисъл дърветата са като в капан, обречени да изчезнат, да бъдат забравени.
Моне вижда това и предава тази обреченост, за да е сигурен, че тополите покрай пътя към дома му в Живерни никога няма да бъдат забравени и ще останат завинаги.
Comments