Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Колекцията на Musée d'Orsay не включва много американски художници от втората половина на XIX век, но Джеймс Абът Макнийл Уистлър е един от първите, които френските музеи започват да събират в края на века. Musée d'Orsay притежават легендарния портрет на майката на Уистлър от 1871 година („Аранжимент в сиво и черно №1, 1891) – за него можете да прочетете разказа на Елица тук, а за нощните му пейзажи, тук.
Сега, поради ремонта в галерията Фрик, в Musée d'Orsay гостува изложба с шедьоври от колекцията Фрик с акцент върху цялостното творчество и влияния върху американския художник. Сред тях са и някои от портретите на Уистлър, които излизат от Ню Йорк за първи път от повече от 100 години. Изложбата ще е в Париж до 8 май, така че ако сте в музея дотогава, не бързайте да се качвате на последния етаж.
Снимки: Елица Павлович
Уистлър е роден в Лоуъл, Масачузетс през 1834 година в семейство на железопътен инженер. През живота си не оставя скромното му месторождение да повиляе по никакъв начин на високото му самочувствие и самомнение. В един момент дори декларира по време на съдебен процес, че е роден в Русия с думите: „Ще се родя където и когато си искам, и не избирам да се родя в Лоуъл.“ През 1842 година баща му е нает от руските железници и Джеймс Уистлър, който тогава е на 11, е записан в императорската академия по изкуствата. Талантът му е забелязан рано от сър Уилям Алън, който пристига в Русия, за да рисува историята на живота на Петър Велики. Той казва на майката на Уистлър: „Синът ви е необичаен гений, но не бързайте да го подтиквате отвъд склонностите му.“ Накратко, Уистлър е човек с високо его, влюбен в себе си, а в епохата, която много цени гениите, той настоява, че е такъв. Това се отразява на всеки аспект от живота му, включително на това как се облича. Уистлър е еманация на денди стила на времето – свободен, елегантен, интересен и с доза остроумие и чувство за хумор. На сватбената си церемония през 1888 той и булката му носят дрехи в синьо и жълто. Уистлър обича да удивява, но твърди че самият него нищо не го удивява. Прекрасните дрехи, които носи са, според думите на Бодлер „не повече от символи на аристократичното превъзходство на духа на дендито." Нищо чудно, че веднъж стъпил в Европа, никога повече не е пожелал да се върне в САЩ.
Джеймс Абът Макнийл Уистлър Като художник Уистлър отхвърля както викторианските, така и френските буржоазни художествени конвенции. За него всеки аспект от живота трябва да е повлиян от изкуството и особено това важи за съвременна Великобритания, която той, както и други художници като прерафаелитите например смятат за грозна и обезобразена от индустализацията. В резултат на това тази група артисти влияят и върху модата – не само с личен пример като Уистлър, но и предлагат нова красота за жените, по-чувствана и „течна“, но в същото време по-активна и съвременна. Дамските потрети на Уистлър се смятат за един за един от върховете в творчеството му.
За художника Уистлър всяка част от композицията на картината му е важна, не само човешката фигура, центъра или предния план. Той се стреми към единност и сливане на фигурата с всичко около нея, затова картините му изглеждат малко плоски. В неговите картини колкото по-малко цвят има, толкова повече се създава впечатлението за хармония и единство на цветовете и формите, така че той възхитителен минималист. За него са важни фините хармонии, не толкова детайлите, които даже изобщо не се виждат, особено в черните потрети – силуетът е важен. В Musée d'Orsay сега могат да се видят тези:
Симфония в телесен цвят и розово: Портрет на г-жа Франсис Лейланд.
Поръчан през есента на 1871 г., този портрет е изложен на първата самостоятелна изложба на Уистлър през 1874 година. Розовите цветове целят да подчертаят косата на г-жа Лейланд, а многослойната рокля, с която е облечена, е по дизайн на Уистлър и не се вписва в нищо типично за времето. В картината всичко се превръща в едно, като един изискан дизайн – абстрактни орнаменти се повтарят в основата и рамката, която също е проектирана от него, те се балансират с натуралистичните цъфтящи бадемови клонки вляво, което препраща към дълбокия интерес на Уистлър към японското изкуство по това време. Портретът е подписан в средата вдясно с емблематичната пеперуда на Уистлър, модел, базиран на неговите инициали JMW, много в тон с естетическото движение от деветнадесети век.
Аранжимент в черно: Потрет на Ф.Р. Лейланд, 1870-1873
Уистлър е вдъхновен от Веласкес за тази мрачната палитра и високия тесен формат на портрета на първия си важен покровител Франсис Лейланд, а това е първият потрет от поредицата „Аранжировки в черно“. Лейланд описва продължителното време за позиране като „моето собствено мъченичество“, но в крайна сметка самоиздигналия се корабен магнат е доволен от излъчването си на бароков аристократ.
Аранжимент в кафяво и черно: Портрет на мис Роза Кордър, 1876-1868
Роза Кордър е художник и любовница на неофициалния агент на Уистлър, Чарлз Хауъл. Сред съвременниците си е позната като човек с „красива тишина“ Говори се, че Уистлър я е наблюдавал в Челси един ден облечена в кафява рокля, докато минава през черна врата и, поразен от цветния ефект, го използва като основа за този портрет. По-късно Роза Кордър казва, че е позирала за картината около четиридесет пъти. За разлика от предишния портрет тук моделът е по-активен. Жената е в дневен тоалет, който носи навън за разходка или спорт, не в салон или на вечеря. Това е много ново за времето на Уистлър, знак на модната еволюция на жените, които стават все по-активни на обществени места.
Comments