С Елена по почти магически начин успяхме да посетим две легендарни изложби в тази година без изложби. Аз видях реставрирания Гентски олтар в Гент, а тя изложбата за Одисей. След това нямаше какво да ни спре да запазим любовта си към красивите картини и в карантината – в крайна сметка картините нямат карантина. Така се роди и едноименната ни рубрика, благодарение на която открихме и преоткрихме любимите си картини, разгледахме ги от далечината на времето и с близостта на дигиталното увеличение и стана ясно, че каквото и да се случи, тези картини са вечни. Това са шест много специални сред тях:
„Портрет на кардинал Николо Албергати“ От Ян Ван Ейк
Картините на Ян Ван Ейк са абсолютното доказателство, че изкуството е по-съвършено от реалността. В неговия случай това пряко доказва божествения произход на света. Твърдението се отнася с пълна сила за картините му с религиозни сюжети, но също и за този портрет на кардинала. Погледнете го отблизо, с цялото несъвършенство на зрялата му възраст, бръчките и странно подстриганата коса, изтънелите устни, сбръчкания врат и издължените уши – не е ли това уникално божие творение, единствено на света. Кардиналът е нарисуван в цялото си несъвършенство векове преди да се заговори за ейджизъм и #безфилтър. Колко лесно забравяме, че новото е добре забравено старо. Повече за тази картина прочетете от Елица тук.
„Пътникът“ от Йеронимус Бош
Когато вървим по пътя си често се съмняваме дали не сме оставили нещо важно назад. Тази картина на Йеронимус Бош е една от последните му картини. Тя разказва именно за това чисто човешко съмнение, че си взел правилното решение, като си избрал трудния път да преминеш от ежедневното, бруталното и тежкото към духовното, светлото и чистото. Един преход, който сякаш имаше дори още по-голямо значение през тази година. Повече за картината и художника прочетете от Елена тук.
„Жената на художника седнала до прозореца“ от Карл Вилхелм Холсьо
В дните, месеците, а вече и годината на седенето вкъщи, никой по-добре от скандинавците не ни учи, че у дома е най-прекрасното място. Сюжетите с празни стаи или само с една фигура, обезателно с гръб към зрителя, са много характерни за Холсьо. Толкова спокойни, хармонични и нормални изглеждат тези картини когато седенето до прозореца не е принуда, а просто част от семплото удоволствие на собствената ни компания. Прочетете повече за картината от Елица тук.
„Натюрморт с мак, насекоми и влечуги“ от Ото Марсиас вон Шрик
Единствен мак, някак си добрал се до живота на фона на мрак, влага и враждебност, е центъра на тази най-известна картина на Ото Марсиас вон Шрик. Забравен и изоставен, сякаш прецъфтял и изроден, той расте въпреки условията и отношенията на земята. Остава прекрасен, макар и сърцераздирателен с този негов разкошен червен цвят и с неговите пъпки, опитващи се да цъфнат, въпреки всичко. Макът усеща кой е и какво е можел да бъде, и затова ни е обърнал гръб. Рядко в натюрморт може да се види такова нещо, обикновено цветовете са срещу нас, за да им се наслаждаваме. Този обаче не иска да го виждаме. Просто иска да бъде оставен на мира, защото знае, че е сам на света. Ужасно тежък урок за всички отхвърлени хора и поука за тесногръдите, жестоките и егоцентрични създания на земята. Повече за картината и художника прочетете от Елена тук.
„Карамфил, лилия, лилия, роза“ от Джон Сингър Сарджънт
Да видя тази картина в Тейт Бритън е една от мечтите ми след ваксината. Светлината на изплъзващия се ден е нещо, което ме вълнува още от дете. Сарджънт е рисувал картината две години, буквално за минути в късния следобед, за да улови тази светлина. В нашето изкуство няма подобна картина, но следобедите съществуват в прозата на Георги Господинов – това специално време, бързо изплъзващо се и вечно повтарящо се. Повече за тази картина прочетете от Елица тук.
"Бедният поет" от Карл Шпицвег
Картината „Бедният поет“ е в жанр, наречен псевдоромантизъм, който имитира фламандската и италианска живопис, но е подчертано по английски театрална. Нарича се още бидермайерова живопис. На картината се вижда беден поет, броящ строфи, който твори под чадъра, пазещ го от течащия покрив. Едно напомняне, че парите и признанието са неважни, когато обичаш и чувстваш призвание в нещо. Позата му казва всичко за него. Той рецитира и прецизира своите стихове, с цялото си достойнство на човек на духа, независим от материалното. Повече за картината и художника прочетете от Елена тук.
Comments