Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Книгите са най-истинския паралелен свят, в който мога да живея. Никое друго изкуство не ми дава толкова много – когато чета, аз виждам всичко в цветове, движения и емоции, мога да го почувствам и помириша, да съм там цялата, както никога в другите изкуства. Може би защото книгата не задава рамки на никое сетиво, тя ни оставя да пътуваме извън себе си толкова, колкото душата ни и думите на автора разрешат.
Тази година любимите ми книги ме изпратиха на огромни пътешествия, от които имах голяма нужда. Сред многото тревожни дни, провалени пътувания, несбъднати планове, дълги месеци без да видя детето си и началото на вечността без мама, книгите си останаха моето спасение и мястото, където мога да забравя за света наоколо или просто да усетя, че има нещо отвъд нас, светло и голямо.
На света няма много такива книги. И когато прочетем класиката остават още по-малко. Буквално единици, така че е истинско щастие, че тази година се срещнах с поне шест прекрасни, умни и незабравими книги.
„Времеубежище“ на Георги Господинов
Тази книга присъства във всички класации за книга на годината, защото тя наистина докосва всекиго с нещо. Написана емоционално и красиво, с обикновени думи и пълна с истории на ръба на приказното, които очакваме от Георги Господинов, но едновременно забавна и много трогателна – всичко, което идеалната книга трябва да бъде. Ревюто за книгата можете да прочетете тук.
„Нормални хора“ на Сали Руни
Прочетох книгата още преди да се появи сериала и да даде на Мариан и Конъл лица, за които всички да говорят. Книгата има други измерения, които правят героите много по-неопределени и универсални. Голяма част от очарованието на романа е в това, че напомня по сладкодумен и много вълнуващ начин, че животът е най-необикновеното приключение, в което можем да сме красиви и грозни, добри и лоши, успели и не толкова, но никога не знаем какво ни очаква след поредния завой. Затова най-важното е да има на кого да разкажем, а разказването и споделянето нямат време и място. Затова книгата винаги, винаги ще е по-хубава от екранизацията. Ревюто за книгата можете да прочетете тук.
„Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен
Моята лятна книга, която е издадена преди няколко години, но стигна до мен едва сега. Отначало ми се струваше демотивиращо да се захващам с огромна по обем книга, в която датчанин от малък остров разказва протяжно за родното си градче. Затова и не прочетох книгата след издаването й, а чак едно видяно на кино интервю с Йенсен по време на „Мастър ъф арт“ ме заведе в книжарницата. После не можех да се откъсна и досега откъси от тази книга са като някакви малки сънища. Идеалната книга за карантина – историята на шепа хора, живеещи на края на света, чийто хоризонт е безкрайно широк и които притежават света в цялото му вълшебство само чрез историите, които разказват. Велик роман, огромен като вселена. Ревюто за книгата можете да прочетете тук.
„Всичко е осветено“ на Джонатан Сафран Фоер
По странен начин това е книга за хора, с които нямам нищо общо, но чиито мисли, фантазии и спомени останаха в мен като свои. Невероятно изразителен превод на Петя Петкова и абсолютно космически измерения на текста на Фоер. Книгата разказва за едно приключение, което стига до най-страшните дни на света – Холокоста в Украйна. Всичко това е написано по начин, който възвисява и изцелява – от човек, който е роден от пепелта на унищожението. Книга с катарзис – рядък феномен. Ревюто за книгата можете да прочетете тук.
„Пилат“ на Магда Сабо
Историята на майка и дъщеря във всички измерения на любовта и обратното й, което не е омраза, о не, обратното на любовта е разумната прагматика. От тази книга като огромни, страшни бурени растат всички причини, които ни отделят от хората, които обичаме – времето, разстоянията, остаряването, оглупяването, погрешни решения, погрешни партньори, премълчани думи, задушаващи спомени. Изумителна, многопластова и умна книга, по която е направен съзерцателен, но абсолютно семпъл филм. Ревюто за филма и книгата можете да прочетете тук.
„Лисица“ на Дубравка Угрешич
Тазгодишната Дубравка. Помня, че преди няколко години на един литературен фестивал гостуващата у нас писателка беше възмутена, че не е открила в книжарниците нито една своя книга. Днес тя би била доволна, всичко нейно се издава своевременно. „Лисица“ се появи тази година и е сред най-добрите й книги. Всичко най-хубаво от Дубравка Угрешич на едно място – митологичния образ на лисицата, интересни женски образи, самоирония и автобиографични мотиви, всякакви литературни жанрове на едно място и онова особено, характерно само за нея усещане за самодостатъчност и за сила, за самотния път на жената в света. Мисля, че някой ден след кризата, Дубравка-лисицата ще се смее последна. Ревюто за книгата можете да прочетете тук.
Comments