Пандемията се оказа голям катализатор за отношенията с околните. Станахме по-чувствителни към близките хора, преоткрихме очарованието на леко ръждясали приятелства, съвсем загърбихме други, а за нас с Елена се появиха и една група много специални близки хора – нашите художници. Годината си отива, но за нас тя е очертана и оцветена от тях, които знаят как да открият важното в тъжното, красивото в тривиалното и вечното в делничното. Любимите ни художници през 2020.
Константин Щъркелов
С една дълга изложба тази година любимата ми Софийска градска художествена галерия отбеляза творчеството на Константин Щъркелов. И с много символичното име „Самотникът скитник“. Наистина, най-красивите му акварели са нарисувани по време на самотните му обиколки из околностите на София и из България и като правило на тях няма нито един човек. Природата е абсолютно съвършена и ние няма какво да допринесем към нея. Деликатно, много красиво, със светли тонове и нежна светлина, Константин Щъркелов рисува света наоколо. Цялата изложба – поне в частта си с пейзажите – вдъхва някакво чувство на покой и вечност, което е така успокояващо. Чуден художник, когото народната власт насила интернира до морето, но той така и не започва да рисува морски пейзажи, неговата сила си остават деликатните рисунки на планински и горски красоти. Повече за изложбата прочетете тук.
"Японецът" Ван Гог
Ван Гог се е възхищавал много от японските худжествени гравюри и тази година преоткрих японеца в него с картината „Цъфтящо бадемово дърво“, рисувана за детската стая на сина на брат му Тео. Бадемовото дърво е нарисувано срещу небето, подобно щампите на Хиршиге. Японизъм се нарича това течение, от което се увличат и другите импресионисти, които също са повияни от Укийо-е (жанра на отпечатъци върху дървено клише и живопис, между XVII и XIX век). Ван Гог има колекция от над 400 отпечатки и се възхищава много на японските майстори, от които възприема смелите цветове, тъмните очертания и красотата на природата.. „На стената закрепих много японски отпечатъци, които много ме забавляват. Знаете фигурите на тези малки жени в градините или на плажа, конници, цветя, клонки от тръни ...“ (така описва студиото си в Антверпен в писмо до Тео през 1885 г.). Повече от Елена прочетете тук.
Нилс-Аслак Валкеапяя
Художник от северния народ сàми, обитаващ най-северните части на континента. В нормална година щях да отида до Осло и да разгледам изложбата му, но в дадените обстоятелства я видях през очите и снимките на най-добрия си приятел. Северът е невероятно място и земите на сàмите са вероятно най-близкото до извънземна територия, което можем да си представим. Месеци без слънце или без нощ, фантастични обитатели и невероятна симбиоза между хората и природата. Нилс-Аслак показва това в рисунките си, в които фон е безкрайната нощ, великолепните цветове на северното сияние, огнените силуети на хората и вездесъщите елени. Всички украшения и детайли на рисунките му имат природен произход и в същото време са невиждано симетрични и прекрасни. Тазгодишната му изложба е първата голяма ретроспектива на творчеството му и вече съм го сложила в списъка си с творци, които да следя и да видя на живо. Прочетете още тук.
Рейчъл Рюиш и най-красивите цветя
Родена през 1664, Рейчъл Рюиш постига невероятна слава приживе и за седем десетлетия кариера продава повече картини от Рембранд. Сред всички нидерландски художницитп рисува цветя най-добре. Познава ги с точност на ботаник (какъвто е баща й) и изучава растенията във всеки етап от развитието им, за да предаде не само най-малките детайли, но и символиката, която днес не можем напълно да разчетем. В тайния език на цветятаи насекомите днешният зрител може да не е напълно посветен, но абсолютното съвършенство на картините й е достатъчно, за да се докоснем до божествеността на природата. Повече от Елица за Рейчъл Рюиш можете да прочетете тук и тук.
Пиер Бонар
До тази година знаех само името на Бонар, но след като разгледах картините му и прочетох историята им, вече ще се спирам по-дълго когато ги срещна в музеите. Човек с щастлива съдба – от добро семейство, с достатъчен доход и щастлив в любовта с единствената си жена Мари, Бонар рисува точно това – щастие. Картините му са цветни, слънчеви, на тях неизменно присъства Мари и за повече от три десетилетия с нея той никога не я рисува остаряла. Друг често срещан мотив в картините на Бонар са прозорците, така той сякаш слага рамка на щастието си. Темата с прозореца също е много актуална и изобщо Бонар е чудесен карантинен художник. Още за него можете да прочетете от Елица тук.
Джон Уилям Уотърхаус и увлечението му към „древногръция Толкин“
Викторианският художник рафаелит Джон Уилям Уотърхаус е роден в Рим и от малък храни увлечение към древни митове, така че Омир и неговата „Одисея“ завладява съзнанието му от рано. Голяма част от творчеството му е повлияно от античната литература. Нино, както го наричат близките му, се увлича първо от скулптура, а после се отделя към еклектиката и се разделя с естетиката на своето време, вдъхновен от прерафаелитите, които криткуват остро художествената и интелектуална позиция на Кралската академия. Рафаелитите прегръщат натурализма и реализма, ето защо тази неговите картини са магнетични, мистични, сурови и поиннякогадори зловещи. Чудесен пример за това е неговата Цирцея, за която можете да прочетете повече тук.
Comments